България се откроява на второ място в ЕС в класацията за жени, заети в сферата на науката и технологиите.
Страната ни заема второ място с 54% в полза на жените, като преди нея е само Литва с 58% според данни на Евростат. На практика, от общия брой учени в България – 111 500, жените са 73 000 души според НСИ за 2016г.
Защо това е важно?
Броят на заетите в тази сфера е много добър ориентир за това доколко страната ни развива „Икономиката на знанието“, отрасъл определян като основата на добре развиващите се страни. Ако към това прибавим и приблизително равния брой на мъже и жени в науката, можем наистина да говорим за приемственост и желание за развитие и растеж отвъд предразсъдъците. Важно е да се отбележи, че жените в науката не само са повече, но и ежегодно са награждавани с престижни награди за своята дейност. Ярък пример за това са д-р Зорница Козарева и д-р Елица Кьосева, които през 2016г. получават награда „Джон Атанасов“.
Но дали има и друг фактор?
“Мъжете растат много по-лесно в науката, тъй като са малко. Ако става дума за хабилитация, за мъжа е много по-лесно да се хабилитира. Това вероятно е така и заради числовото превъзходство на жените, което прави мъжете по-ценни. Но наред с половата дискриминация има и чисто прагматичен елемент”. Това сподели за Sofiapress гл. ас. д-р Калина Мичева-Пейчева от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН.
При съпоставка с други европейски страни д-р Мичева-Пейчева изтъкна: “При специализацията ми в Словакия това, което ми направи впечатление, е че в институт, занимаващ се със сходна на нашата проблематика, преобладаваха мъжете. Допускам, че в България тенденцията е такава и защото тук научната дейност е много лошо платена и задължително трябва да се работи на второ място, а предвид факта, че от мъжете се очаква по-голяма финансова стабилност, няма как да бъде различно”.
Винаги ли жените са били повече?
Обръщайки поглед назад, откриваме, че в периода 1950-1990г. нито една жена не е получила Димитровска награда за принос към науката, което прави отбелязаната от Евростат тенденция още по-ценна. За времето от 1990г. до днес изглежда българската научна дейност не е спряла да се развива с целия наличен ресурс, който има, включително женския ум. Това ни откроява от страните в дъното на класацията, където жените в науката са под 1/3 от всички заети в сферата – Люксембург (25%), Финландия(28%), Унгария(31%), Австрия(32%), Германия(33%).
Само в науката ли преобладават жените ?
Според информация на НСИ за 2016г., други области, в които женското присъствие взема превес, са: “Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети”, “Хотелиерство и ресторантьорство”, “Финансови и застрахователни дейности”, “Хуманно здравеопазване и социална работа”, “Култура, спорт, развлечения”, “Операции с недвижими имоти” и отдел “Образование”.
Всъщност няма защо да се учудваме от нарастващия брой на жени в научната дейност. Все пак според проучване на Менса от 2004г, за най-умната жена в света е определена българката Даниела Симидчиева. Тя постига коефициент на интелигентност 200!
