На 20 октомври 2022 г. отлетя в невидимото измерение класикът на българския исторически роман акад. Антон Дончев. Поклонението пред тленните останки на Антон Дончев ще се състои на 24 октомври 2022 г., понеделник, от 10 ч. в Големия салон на БАН. Опелото е от 13,30 ч. в храм “Св. София”.
Анжела Димчева
Антон Дончев – Мъдрецът и Историята
Триада памет – идентичност – полифоничност всеобема сътвореното от акад. Антон Дончев за един период от близо 70 години. Неслучайно акцентите в неговата биография трасират пътя едновременно на изследователя историк, етно-психолога, социалния антрополог и проникновения създател на фикция. Роден в Бургас на 14 септември 1930 г., той завършва гимназия във Велико Търново и право в СУ (1953). Започва да пише още като ученик – разкази, очерци, репортажи. Постепенно погледът на младия писател се фокусира върху историческата тематика, интересуват го главно факторите за оцеляването на българския народ в периоди на изпитания: граничността на епохите, победите и пораженията, преобръщането на духовността, загубата на държавността.
Мащабните исторически платна, разгърнати в романите „Сказание за времето на Самуила” и „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес”, баталните сцени с кинематографична точност и сензитивно внушение в „Трите живота на Кракра” няма как да бъдат продукт на случайност. Те са живата плът на писателското въображение, кръвният код на генетично ниво от векове насам, но и резултат от търпеливата работа над историческите документи. Да предадеш движението на епохата, да изобразиш във „Време разделно” амалгамата от българското като бит, вяра, идеи, емоционалност, природа, но и да въздигнеш човека като равнозначност на божественото, а свободата – като най-важното измерение на достойнството, всичко това предполага отказ от стихийното писане. Един такъв полифоничен роман се излива водопадно, но той със сигурност е обмислян дълго време. Земното и космичното са вплетени органично в тази хармония от противоречиви страсти и знаци на съдбата, достолепност и родолюбие, отстояване на българската идентичност и прогнозистика за съдбата на народа ни. В свое изследване Иван Гранитски нарича „Време разделно” магически роман поема и го поставя наравно с „Под игото” на класика Иван Вазов. Романите на Антон Дончев отдавна надскочиха сюжетно-познавателната си стойност, те битуват в родната култура като авторски митове, създавайки нови семантични полета – силата, вярата и великолепието на историята като Слово.
А класикът Антон Дончев върви изправен в българския духовен пейзаж като Странният рицар, който преминава от древността в Средновековието и поставя хуманистичните стълбове на 21 век. Той е носител на най-високите държавни отличия: орден „Стара планина” Първа степен, орден „Св. св. Кирил и Методий – Огърлие, Държавна награда „Паисий Хилендарски”, Голямата награда за литература на СУ, Националната литературна награда „Й. Йовков”. Известно е, че акад. Дончев дарява финансовото измерение на всички свои награди за различни каузи, а ръкописният оригинал на „Време разделно” е дарен на УниБИТ и се пази като светиня.
