Публикуваме откъс от мемоарната книга на Никола Корабов, която предстои да излезе на пазара. Никола Корабов (1928-2016 г.) е един от най-големите български кинорежисьори. Той създаде филмови шедьоври като „Тютюн” (1962), „Вула” (1965), „Свобода или смърт” (1969), „Иван Кондарев” (1974), Юлия Вревска (1978), „Магия” (1999) и много други.
ТБИЛИСИ, МАЙ 1987, XX фестивал на съветското кино, посветен на филмите с трудна екранна съдба; на спрените, на забранените филми… Моя милост, Георги Данаилов, Евгений Михайлов сме гости на фестивала, изпратени от Българска кинематография…
Една от първите вечери бе посветена на Тарковски. Изминали са само пет месеца от трагичната му кончина. На трибуната близките му сътрудници и колеги говорят за забележителния му талант и творчество. Прожектира се последният му филм: „ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ”. Шедьовър! Някой прочита казаното от Бергман: „Запознаването ми с първите филми на Тарковски остави впечатлението за чудо… Неочаквано се оказах пред прага на стая, ключа от която до ден днешен не притежавам… Там, където отдавна исках да попадна, Тарковски вече се чувстваше уверен и свободен… Намерих човека, който бе съумял да изрази това, което винаги желаех, но не ми се удаваше. Това ме вдъхновяваше и обнадеждаваше… Тарковски е велик майстор на киното, създател на нов органичен киноезик, в който животът присъства като огледало, като сън…” Залата, изправена на крака, почете паметта му. В ложите стоят изправени и… Тези, които го бяха репресирали?! Господи, знам много за твоите чудеса, но на такова не бях присъствал… В друга глава ще се спра по-подробно на филмовия феномен Тарковски.
Второто чудо на фестивала беше „ПОКАЯНИЕ” на Тенгиз Абуладзе. Току-що дойде вестта от Кан, че е получил ЗЛАТНАТА ПАЛМА. Самият режисьор пристигна триумфално от Париж в Тбилиси. Като мит, като легенда се преразказваше историята на създаването на този филм с личното съдействие на Шеварднадзе; изнасянето и съхраняването на негатива в чужда страна, докато Горбачов разреши прожекциите в СССР…
Оставаше третото чудо – ПАРАДЖАНОВ. Та той все още жив – живееше само на стотина метра от фестивалната зала. Нито дума за него… Защо? Отварям кратка скоба. И с тримата сме възпитаници на ВГИК, но негово величество СЛУЧАЯТ никога не ни е срещал лично. За задочната си среща с Тарковски вече писах. С Абуладзе се запознах сега. Трябваше на всяка цена да се видя с Параджанов. Помогна ми… Евгени.
В последните две нощи от пребиваването ни в Тбилиси успяхме да го посетим. Живеещ в стар грузински квартал, в трикатна къща – паянтова, пренаселена от „жилци” от всякаква възраст, пол и занятие… С външни, дървени, чардачни стълби, които скърцаха ужасно и водеха към бърлогата на Магьосника… Да, да, именно киномагьосника Сергей Параджанов… Посрещна ме радушно, с въодушевление, бих казал, досущ като Маг – в дълъг черен хитон… Гост от фестивала? Преди да предам по памет монолозите му и дългите ни разговори, кратка биографична справка. Баща – царски офицер, кадет; след събитията от Октомври 1917 година, по време на НЕП-а се преквалифицира, както биха казали Илф и Петров, в специалист по антиквариата и скъпоценните предмети. Съден и осъждан, покойник. Младият Сергей постъпва във ВГИК, в класа на Игор Савченко. След смъртта му Довженко го взема под своя закрила; започва работа в КИЕВСКАТА КИНОСТУДИЯ, отначало като асистент, после – режисьор, и създава шедьовъра си „СЕНКИТЕ НА ЗАБРАВЕНИТЕ ПРАДЕДИ”… Световно признание – родил се едва ли не гений в киното, и скоро бива… арестуван и съден за хомосексуализъм – съблазняване на юноша… Пет неописуеми години по затвори и лагери; едва оцелява благодарение на застъпничеството и моралната и материална защита на такива киносветила и знаменитости като Фелини, Бергман, Антониони, Годар, Арагон, Митеран, Тарковски и много други. След излежаване на присъдата – изгонване от Украйна и заселване в Грузия, Тбилиси, макар че по националност е арменец. Създава още два знаменити филма, но отново е осъден условно за търговия с антикварни предмети; дори когато го посетихме, оставаха още два месеца за изтърпяване срока на присъдата… Общува и разговаря като МЕДИУМ – ОСВОБОДЕН ЧОВЕК – ВОЛНОДУМЕЦ! Ах, това руско страдалчество и мъченичество!… Не мина ли Достоевски през същите сибирски преизподни, за да БЪДЕ великият човекоизследовател на дълбините – профундиса на човешката душа… „Аз съм гений и скоро ще умра от рак… Всички гении умират от рак… От него умря и Тарковски.” С тези „бодри” встъпителни слова започна разговорът ни. Изказах възхищението си от творчеството му и състраданието ми към тежката му житейска съдба; поднесох скромния си подарък – шоколадови бонбони и коняк от БЪЛГАРИЯ. Уви – придобитите болести са много: нито може да яде сладко, нито да пие… И „потече” отприщената му изповед. Заливащата те с кошмари и гениални прозрения трагична затворническа съдба на големия човек и кинотворец… В затвора първи го посрещнал предводителят на осъдените… Да го вербува за затворническия мъжки харем. Сергей налита на бой и безмилостно го пребиват… Но с тази си безумна постъпка спечелва уважение и доверие… Майстори им оригинални, причудливи скулптури от стружки с невероятни подръчни материали: парцали, зебло, въглени, бои от йод. Особено се ценят еротичните му картини на ЖЕНИ; това са денонощните компаньонки на затворниците. Дори поставя „ХАМЛЕТ” с лагерници артисти и печели симпатиите на надзирателите. Оцелява в компанията на злодеи убийци: разказа ми историята за баща и син, убийци на съпругата и майка, която убиват, сваряват и… изяждат, за да прикрият престъплението си… Но дори закоравелите престъпници не могат да преглътнат такова злодеяние. Един ден издебват бащата – готвач в лагерната кухня, хващат го и го хвърлят във врящия казан с лагерния борш. Като наказание цели две седмици са на сух режим с храна от картофени обелки.
Разказа ми три сценария от лагерния живот: „Ако ги заснема някога… Солженицин ще изглежда юноша пред тях!…” Много от затворниците не вярват, че е осъден истински; като кинорежисьор е „дошъл” в преизподнята, за да усети автентичната й атмосфера. Аз, който съм за органичната прототипност на актьорската игра – фантазията ми никога не е допускала такива безграничности… За изпитание на волята му, когато един ден е чистач, лагеристите при минус градуси почват да пълнят килията му с ледена вода; тя бързо замръзва – краката му до колене вече са заледени… Цяла нощ гребе с канчето за храна водата, за да остане жив… А не ледена статуя – символ на истинския артистизъм…
В края на последната нощ ни разказа една изумителна метафора на тоталитаризма и епохата. Един лагерник успява да избяга и се скрива по случайност в… огромен паметник на СЪРПА И ЧУКА, който ремонтирали и оставили за една нощ желязната конструкция отворена… Долазва нещастникът през „дръжката” на чука до самото ЧУКАЛО и… заспива. На сутринта електроженистите идват на работа и заваряват отвора, както е трябвало. Лагеристът остава за вечни времена „вграден” в символа на съветската държава…
В ранното утро на последната Параджановска нощ, на изпроводяк за България ми подарява невероятна икона – лубок на СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ, да ме закриля в живота и в творчеството ми… Пазя я като светиня! ПОКЛОН, ВЕЛИКИ СТРАДАЛЕЦО И НЕВЕРОЯТЕН КИНОРЕЖИСЬОР! На теб и останалите двама – не по-малки от тебе твои съратници и колеги, дължа толкова много в скромната си киноодисея… Ще минат само три години и няма да те има… Но както писа французката преса по повод на кончината ти: „СВЕТЪТ ИЗГУБИ ЕДИН ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ГЕНИИ НА СЕДМОТО ИЗКУСТВО…”
___________________________________
Все още живея с преживяното в Грузия. Бъдещият ми филм трябва да бъде съвременен. Без алюзии от миналото, да третира съдбата на човека в социализма, чудовищната му самота – силата на корена, вековния родов корен, който дава увереността да устои! Както сокът на родната земя поддържа клоните, филизите на живота! Коренякът срещу пришълеца – като алегория и метафора… Застанал с достойнство и гордост срещу социалното унижение!
