На 01.04 близо 200 души се разходиха из София и следваха стъпките на Никола Лазаров – „Архитект Софийски”. Не, това не е първоаприлска шега.
Благодарение на Здравко Петров и Явор – неговият партньор зад камера – тези „туристи” успяха да разгледат няколко знаменити столични сгради и да разберат кой е техният създател. Мястото на срещата бе вкъщи пред компютъра точно в 20:00 в очакване на онлайн историческата обиколка от Historical Routes Sofia. (https://www.facebook.com/historicalroutes)
„Online Исторически маршрут “Архитект Софийски” бе излъчен във Facebook страницата на Historical Routes Sofia, тъй като извънредното положение в страната не позволява физически обиколки на София, с които е известен този проект. Това променя пролетните планове на екипа, но Здравко уверява зрителите, че ще продължава да събира групи, дори и чрез този необичаен онлайн вариант.
От тази виртуална обиколка научаваме за историята на Никола Лазаров – важно име в българската архитектура – както и посещаваме някои от сградите, които са негово дело. Това бе първа част от маршрута, като втора можем да очакваме следващата седмица, отново във Facebook.
Датата 01.04 не е случайна – точно преди 150 години, през 1870 г., на същата дата се ражда Никола Лазаров в гр. Карлово. Избира „Архитект Софийски” за свой прякор, за да може свободно да спори със свои колеги. Публикации от 1907 г. в стария вестник „Дневник” са подписани от него именно по този начин.
Съдбата на „Архитект Софийски” не е лека – едва на седем години губи баща си. Учи в Пловдив, където развива своя талант да рисува и чертае. След това се отправя към София, където е и най-голямото му архитектурно наследство.
Следва архитектура в Париж, за разлика от повечето свои колеги, които са австрийски възпитаници. Твори в стил сецесион, наричан също ар нуво във Франция. Отделя внимание на детайлите – важни и майсторски. През 1897 г. открива първото частно проектантско бюро у нас.
Неговите къщи са елегантни и хармонични, но и с много детайли, ни разказва Здравко. Според него Никола Лазаров има „огромна страст да създава красота”. Самият архитект смята, че нашият народ най-добре може да се „препоръча” със своите сгради от онова време пред чужденците.
Нашата обиколка преминава през паметника на Царя Освободител, Молловата къща (пл. „Народно събрание”), самата къща на архитекта (ул. „Врабча” 5а), къщата на д-р Калинков (ул. „11 август” 4), дома на Киро Стефанов (ул. „Париж” 1), Централния военен клуб (ул. „Цар Освободител”) и старата кооперативна банка (ул. „Иван Вазов” 3).
Въпреки че конкурса през 1900 г. за изработка на паметника на Царя Освободител печели италианецът Арналдо Дзоки, не значи, че и арх. Лазаров няма важна роля. Той е част от строителния комитет, който решава къде да бъде поставен паметникът. Също така е член на журито, избрало именно този проект.
Къщата на „Архитект Софийски”, по-известна като къщата на неговия свекър, има „класическо излъчване” според Здравко. Той също така ни споделя, че къщата все още се продава.
Къщата на д-р Калинков, както и всички негови проекти, можем да обвържем с личната история на самия архитект. Д-р Калинков има докторска степен по право, бил е народен представител, както и столичен кмет след Първата световна война. „Архитект Софийски” също е имал голяма обществена роля – на 32 години става първият български архитект в Народното събрание. Днес къщата се ползва от Столична община.
Киро Стефанов и семейството му притежават фабрика за текстил в Сливен, а първият етаж на къщата му е бил изпълнен с работни кабинети. Интересното в този проект на Никола Лазаров е дърворезбованият таван в една от стаите в старовремски български стил.
На въпроса от зрител „Имат ли характерни черти сградите на Никола Лазаров?” нашият екскурзовод отговаря, че „Архитект Софийски” комбинира различни мотиви, има симетрия и хармонични пропорции в неговите проекти, използва както много декоративни елементи, така и различни материали.
Иванела Щерева
Снимки: historicalroutes.bg
