Елена ни направи впечатление с участието си в изложбата “Прогнози”, която наскоро видяхме в галерия “Контраст”. Просто защото се отличава с колорит и една емоционална виталност, която страшно много ни допадна.
Завършила е магистратура “Живопис” в ателието на Ивайло Мирчев и Десислава Минчева в НХА, където вече втора година преподава в Лятната академия за деца и ученици. Споделя ни, че децата я зареждат със своята неподправеност и енергия. „Все неща, които се опитвам да съхраня в себе си“. Работи и върху нов проект. Накъде ще тръгне и как ще се развие, дори и на самата нея ѝ е интересно да разбере. Наскоро приключва и предходния – дълга серия от картини – който пали интереса нейния интерес от около година. Част от творбите и от единия, и от другия могат да бъдат разгледани в галерия „Контраст“, за чиято изложба вече споменахме. Работи основно с маслени бои и темпера. Привличат я едрите обобщени форми, резките контрасти, и гъсто нанесената и напластена маслена боя.
Защо изобразително изкуство? Чрез него изразява нещата, които не могат да бъдат изказани. Едни от най-близките хора на Ели също работят в тази сфера и за нея е изключително интересно да открие как творбите им … Ами това са самите те, носят техния характер, емоционаност и чувствителност:
„Наистина имаш възможността да оставиш част от душата си върху платното и да я видиш там, дали твоята или нечия друга, винаги е някак вълшебно. Пък и не ме бива в музиката и словото.”
Ели смело ни заяви, че живописта никога няма да бъде отречена. Изучава я през годините, прекарани в Академията, това е и техниката, с която твори в момента. В работата си се предизвиква да използва маслото, един изключително жив материал, който често не се подчинява и учи на търпение. С него непрекъснато можеш да откриваш нови възможности и варианти за работа, а спогодите ли се веднъж, след доста опит – категорична е Ели – може да се превъплъщава във всяка форма, която пожелаеш. А пък с температа са стари познайници покрай многобройни скици и проекти, но напоследък като че ли предпочита да използва акрил за целта. Трудно би се спряла върху един или двама артиста, които биха провокирали и вдъхновили в рисуването. Всичко зависи от конкретния момент, в който се намира. В момента, например, за нея това са Герхард Рихтер, Питър Дойг и Марк Ротко.
„А на изкуството на нашето поколение, трудно можем да му сложим граници и да го вкараме в рамки.”
Вярва, че има все по-голям интерес към творчеството на младите автори. И тя самата, както и много нейни приятели го виждат и усещат. Всички тези събития и изложби, организирани напоследък и насочени към нови артисти, вкарват нов живот и шанс за нови възможности и изяви. Ели е убедена, че тук има перспективи възможности за развитие. В същото време човек трябва да се възползва от този широк, отворен свят и да се вземе колкото се може от него. А пък накрая всеки да се върне и установи там, където чувства, че му е мястото.
Какво чете Кафка на плажа?
В момента „Трениране на успешни учители“.
А какво все ти се иска да изгледаш, а не остава време?
Всичко, което все още не знам, че искам да гледам, но трябва да открия.
Как се справяш с пяната на дните?
Като мисля за баланса на дните.
Има ли днес спасители в ръжта?
Има, трябва винаги да има!
С машината на времето би пътувала в?
Има толкова много места, които бих посетила с машината на времето. Истината обаче е, че ме е страх – може да разбия някои свои романтични представи. Затова предпочитам да оставя това пътуване изцяло на въображението си.
Коя е музиката на душата?
Тази, която е в хармония с нея. Души и музика всякакви.
Какво криеш в своята тайна градина?
Тайна, ха-ха.
Хората, които ти улавят вниманието из улиците са?
Не знам, избирам си ги на случаен принцип. Понякога е най- обикновеният човек на света, понякога – най- шантавият (поне на пръв поглед).
В ежедневието си се биеш с?
Понеже съм зодия близнаци, понякога се бием двете.
А беше велико, когато?
Когато се чувствах велико! Например този уикенд ми беше велик.
Елена Велкова завършва магистратура специалност “Живопис” през 2018г. в НХА. Участва в изложбите: „Спорът за реалността“ – най младите в българското изкуство, галерия Райко Алексиев”(2018г.), „ Ателие 50“, галерия “Теди”(2018г._). “Космодрум”, “ONE MONEV GALLERY”(2018г), „ Субективни реалности“, галерия “Юзина”(2017г.), „Пеизаж“, организирана от СБХ(2017г.), „42 abstract”, галерия “A-cube contemporary”(2016г.), студентски пленер „По следите на Владмир Димитров – Майстора“, в град Кюстендил. Носителка е на: Поощрителна награда от общо академичен конкурс за рисунка(2016г.), Поощрителна награда от конкурс за рисунка в НХА(2015г.), Поощрителна награда от общо академичното бианале за рисунка(2014г.), Поощрителна награда от конкурс за рисунка в НХА(2014г.)
