Георги Мишев е български сценарист, писател и редактор.
Георги Мишев Иванов е роден на 3 ноември 1935 г. в с. Йоглав, Ловешко. Завършва Техникума по ветеринарна медицина „Цанко Патарински“ в Ловеч (1953) и журналистика в Софийския държавен университет (1958).
В периода 1958 – 1967 г. е окръжен кореспондент на в-к „Септемврийче“ в Ловеч. Член на литературен кръжок „Христо Кърпачев“ (Ловеч). През 1966 г. е организатор и съставител на първия алманах на писателите в Ловеч, озаглавен „С дъх на люляк“.
Редактор в издателство „Народна младеж“ (1967 – 1970), редактор (1970) и сценарист (1973) в „Киностудия Бояна“ (София).
Автор на разкази, повести и романи за възрастни и деца. Сред тях са „Осъмски разкази“, „Хлапето“, „Носачи на жалони“, „Адамити“, „Матриархат“, „Вилна зона“, „Селянинът с колелото“, „Дами канят“ и „Патриархат“. Неговите сценарии за игрални филми са влезли в златния фонд на българското кино. Сред тях са „Преброяване на дивите зайци“ и „Вилна зона“ на режисьора Едуард Захариев, „Дами канят“ и „Самодивско хоро“ на режисьора Иван Андонов, „Не си отивай“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“ на режисьора Людмил Кирков и др.
Член на Съюза на българските писатели. Председател е на Обществения комитет за екологична защита на Русе от създаването му на 8 март 1988 г. Народен представител в VII-мо Велико народно събрание (1990 – 1992).
Негов син е писателят хуморист Михаил Вешим.
- Заслужил деятел на културата (1981)
- Специална награда на XV кинофестивал на българския игрален филм (1978)
- Награди от кино-фестивали в Локарно, Карлови Вари, Москва и др.
- Националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ (2003)
- Голямата награда за литература на Софийския университет (2006)
- На 27 април 2006 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на Ловеч „За принос в утвърждаване престижа на Ловеч в страната и чужбина“.[3]
- Националната награда за детска литература „Константин Константинов“ (2013)[4]
- На 7 март 2014 г. получава Националната литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата.[5]
- На 21 ноември 2015 г. в Добрич получава връчваната на пет години Национална литературна награда „Йордан Йовков“.[6][7][8]
Библиография
- Синеокият рибар. Разкази за В. Левски. София: Народна младеж, 1958, 35 с. (2 изд., 1987)
- Две момчета и Олимпи. Малка повест. 1961
- Осъмски разкази. 1963
- Хлапето. Разкази за юноши. 1964
- Адамити. Разкази. 1966
- Добре облечени мъже. Прости провинциални разкази. Варна: Георги Бакалов, 1967, 160 с.
- Матриархат. София: Народна младеж, 1967, 161 с. (2 изд., 1978; 3 изд., София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2006, 114 с.)
- Носачи на жалони. Повест за юноши. 1968 (2 изд., София: Отечество, 1980, 127 с.)
- Приказки по домофона. София: Български писател, 1969, 52 с.
- Есенен панаир. Разкази и новели. София: Народна младеж, 1970, 280 с.
- Гумена глава. Повест за деца. София: Български писател, 1971, 100 с.
- Отдалечаване. Повест. 1973
- Гнездото на кълвачите. Приказка. 1974
- Вилна зона. Повест. София: Отечествен фронт, 1976, 138 с. (2 изд., София: Народна младеж, 1985, 188 с.; 3 изд. Велико Търново: Слово, 2004, 225 с.)
- Киносценарии (Момчето си отива. Не си отивай. Преброяване на дивите зайци. Самодивско хоро). 1978
- Произведено в провинцията. Новели. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980, 177 с.
- Бозайници. Разкази. София: Профиздат, 1982, 189 с.
- Пъпна връв. Две повести. 1982
- Селянинът с колелото. Избрана проза. 1985
- Дами канят. Роман. София: Български писател, 1986, 197 с. (2 изд., София: Слънце, 2006, 239 с.)
- Майстор в храстите. Приказка за деца. 1986
- Добър ден, господин учителю. Разкази за деца. София: Отечество, 1987, 120 с.
- Четиво за мислещи тръстики. Разкази. 1992
- Село край дворец. София: Балкани, 1998, 50 с.
- Дунав мост. Роман. София: Хемус, 1999, 375 с.
- Сламено сираче. Роман за юноши. София: Егмонт, 2004, 148 с.
- Патриархат. София: Литературен форум, 2008, 527 с.
- Преброяване на дивите зайци. Избрани разкази и новели. София: Сиела, 2008, 416 с.
- Мир на страха ни. Пловдив: Хермес, 2015, 527 с.[9]
Филмография
- „Ако не иде влак“ (1967, късометражен)
- „По улица Раковски“ (1970, документален късометражен)
- „Момчето си отива“ (1972)
- „Преброяване на дивите зайци“ (1973)
- „Селянинът с колелото“ (1974)
- „Вилна зона“ (1975)
- „Не си отивай!“ (1976)
- „Самодивско хоро“ (1976)
- „Матриархат“ (1977)
- „Лъжовни истории“ (1977)
- „Почти любовна история“ (1980)
- „Дами канят“ (1980)
- „Есенно слънце“ (1982)
- „Зона В-2“ (1989)
- „Дунав мост“ (1999)
- „Патриархат“ (2005)[10]