Енчо Стоев Пиронков е български художник–живописец.
| Роден |
|---|
Енчо Пиронков е роден в пловдивското село Розовец. Завършва гимназия в Пловдив през 1952 година. Няма художествено образование, „със самобитен художествен талант“[1]. Става известен през 1961 година, когато негови картини са показани на Първата национална младежка изложба в София. Оттогава Пиронков поставя над десет самостоятелни изложби в Пловдив и София, както и в чужбина: Берлин, Болоня, Будапеща, Варшава, Дрезден, Кьолн, Лайпциг и др.
Пиронков е един от художниците от така наречената „Пловдивска школа от 1960-те“, наред с Георги Божилов, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски и Христо Стефанов. В творбите му, наситени с богатство на багрите, лиризъм и емоционалност, като основни теми присъстват Старият Пловдив, селският бит, Априлското въстание. Пиронков работи и в областта на приложното монументално изкуство (мозайки, фрески, стъклописи, дървена и метална пластика) и сценичната декорация – негово дело са декорите за филма „Сватбите на Йоан Асен“. Негови произведения са притежание на НХГ, много държавни и частни галерии в България, както и частни колекции в САЩ, Австрия, Испания, Дания, Мексико, Япония, Франция, Германия.
Носител е на множество отличия, сред които награда на СБХ през 1964 г., орден „Кирил и Методий“ през 1979 г. и званието „заслужил художник“ през 1985 г.[1] През 2013 г. е удостоен с орден „Стара планина“, първа степен.[2]
През 1984 г. излиза книга, посветена на Пиронков, с автор Аксиния Джурова.[3]
