Емил Димитров Димитров е български поп певец, музикант и композитор. Популярен е с песните си „Моя страна, моя България“, „Ако си дал“, „Нашият сигнал“, „Само един живот“, „Джулия“, „Арлекино“, „Писмо до мама“, „Хубавата Джиджи“, ,,Когато отиваш там при другия“, ,,Моряшко сбогом“, ,,Сбогом, Мария“, ,,Само тази нощ“, ,,Вън вали“, „Жената на военния“, „Акордеон“ и др.
През 1970 г. подписва договор с френската музикална компания EMI Pathé-Marconi, която издава първия му френскоезичен сингъл „L’amour c’est toi“. [1] Песента му „Моника“ (български вариант: „Моя страна, моя България“) е разпродадена в тираж от 500 000 копия в Германия и 100 000 в Белгия. [2] Песента е също записана и изпълнявана от немския изпълнител Ulli Martin. [3] Според американското списание „Билборд“ Емил Димитров е продал над 40 милиона копия на албумите си в СССР и страните от Източна Европа.[1][4][5][6]
Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 г. в град Плевен, в семейство на артисти-илюзионисти. Баща му е Димитър Димитров, известен като Факира Мити. Mайка му е французойката Анастасия Димитрова (по мъж), асистентка на Мити, с артистично име Мадам Сиси, рано развела се с баща му и завърнала се във Франция, тя често бива посещавана в родината си от Емил. Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси. Заради свиренето на акордеон, в по-късните си години записва песента си „Акордеон“, в която пее: „Акордеон, а ти ми беше младостта…“
Приет е да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1960 г. В същата година дебютира като певец в концерт с водещ Коста Цонев и изпълнява своята авторска песен „Арлекино“, акомпанирайки си на акордеон. Това поставя началото на една дълга и успешна кариера като поп изпълнител, музикант и композитор. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Най-големи успехи има в СССР и Франция. В началото на 1960-те концертира в България и чужбина с Мария Косева. Създава оркестър „Синьо-белите“, чийто диригент и ръководител е Митко Щерев. През 1968 г. изнася концерт на стадион ,,Динамо” в Москва пред 80 000 души. През 1969 г. Емил Димитров започна да изнася концерти и във Франция. С Йорданка Христова изнася концерти в Куба.
През 1970 г. излиза един от най-големите му хитове – „Моя страна“, който по-късно става песен на столетието. Общо за целия си живот издава близо 30 албума, като 55 милиона копия са продадени в Русия[7]. Емил Димитров е първият български изпълнител, който въвежда фолклорни мотиви в популярната музика. Типичен пример за това са песните: ,,На брега на тихата Марица”, ,,Има любов”, ,,Грозде не набрах”, ,,Старите огнища” и др. Също той първи въвежда и хард рок аранжиментите в българската музика – с албума си ,,Танцувайте с Емил”. Емил Димитров става известен във Франция, запознава се с Шарл Азнавур и Далида. Песента „Моя страна“ под названието „Моника“ е записана на френски, немски, италиански, испански. Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни през 1970-те години. Пее заедно, на една сцена, с Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Във Франция го очаква блестяща кариера, но тъгува по родината и се завръща обратно в България.
В Париж през 1972 г. заедно с Богдана Карадочева, оркестър „Балкантон“ и сестри Кушлеви изнася близо 30 концерта под името „Шоу булгар“ в театър „Ейропен“. Във Франция записва песни в студията Пате Маркони, Барклей, Ривиера и Орфеюс.
Песента му ,,Джулия“ става европейски хит в края на 1972 г., като заема челни места в много европейски класации. Емил Димитров е единственият български певец и композитор с десет хита в европейските класации.
Емил Димитров става първият български член на Съюза на френските композитори през 1971 г.[8] Вратите на Съюза на българските композитори обаче остават затворени пред него, заради липса на музикално образование.
Женен е за кратко за Грета Ганчева (ж. 1966 г.). От брака си с Мариета Гьошева (ж. 1968 г., разв. 1991 г.) има син – Емил Димитров-син, който издава албуми с хитовете на баща си през последните години.
От 1999 г. Емил Димитров не се занимава активно с музика поради влошеното си здраве след прекаран мозъчен инсулт.
През 2000 г. Мариета Гьошева и Емил Димитров отново се женят. През декември същата година обаче Мариета умира след усложнения от диабет.
На 2 май 2002 г. се състои голям концерт, организиран от Йорданка Христова, с песните на певеца, изпълнени от любими български изпълнители. Песните, изпълнени на концерта, излизат в албума на Емил Димитров „Само един живот не е достатъчен…“. На този коцерт Емил Димитров за последен път се появява пред публика, макар и в инвалидна количка.
Умира на 30 март 2005 г. в София.
В репертоара си певецът има над 400 композиции, 280 от които са авторски: „Арлекино“ (дала старт на кариерата на Алла Пугачова), „Джулия“, „Ако си дал“, „Сбогом, Мария“, „Ела в София“, „Песен за моята майка“, „Моряшко сбогом“, „Нашият сигнал“. „Моя страна“ е известна на запад като „Моника“. Работил е с почти всички български композитори, сред които Зорница Попова, Йосиф Цанков и Тончо Русев, както и с някои чуждестранни композитори.
За 39-годишната си кариера Емил Димитров издава над 30 албума, създава над 350 песни, продава 65 милиона копия от албумите си по целия свят, изнася над 7000 концерта в европейски, азиатски и африкански страни. Считан от мнозина за ,,крал на песента” или дори ,,Синатра на Изтока”.
https://bg.wikipedia.org/
“АКО СИ ДАЛ” –Клип от Тук
