За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда.
Църквата отбелязва днес празника, който се чества още от първите векове на християнството.
На този ден, според Светото писание, Иисус Христос се преобразява. Той се явява в небесната слава пред трима от апостолите – Петър, Яков и Йоан, като ги завежда на планината Тавор в Галилея.
Вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба в менюто. В литургията на българските православни храмове се прибавя специален тропар (молитвено песнопение) – “Освещаване на гроздето”. Преображение Господне е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прикади от свещеника в църквата. До този ден не се разрешава да се яде грозде.
Днес имен ден празнуват Сотир, Спас, както и всички, чието име е свързано с името на Иисус Христос – Христин(а), Християн(а), Христо и т.н, както и всички имена, отразяващи славата Господна, като Сияна (Божествено сияние), Светлин и Светла.
Народните вярвания свързват празника Преображение с промяната на времето от лято към есен. Поверието, че на този ден “лятото се пречупва” и времето тръгва на застудяване, идва от времената, когато празникът се е отбелязвал по стар стил – на 19 август.
В малките градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и стоки. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока древност женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период.
