Петър Киров Караангов е български поет, главен секретар на Съюза на българските писатели между 1989 и 1991 година.
Роден е на 11 ноември 1931 година в град Свети Врач, днес Сандански в семейство на бежанци от Егейска Македония. Завършва гимназия в родния си град, полувисш Държавен библиотекарски институт (1952) и българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“ (1957). Работи като библиотекар в читалищната библиотека в Сандански(1952-53), като коректор в издателство „Български писател“ (1958), като редактор на сп. „Пламък“ (1963-64), като главен редактор на издателство „Български писател“ (1964-68) и в Студията за игрални филми „Бояна“ (1968-71). Той е директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ (1983-89) и главен секретар на Съюза на българските писатели (1989-91).[3]
Носител е на Националната Вазова награда (1999)[4], Националната литературна награда „Изворът на белоногата“ (Харманли) (2010)[5], на Годишната награда на СБП за поезия (2011)[6].
Носител на орден „Стара планина“ (2011)[7].
Почетен гражданин на родния си град Сандански.[8]
По-важни негови книги са:
- Сезоните и нашата улица. Лирика (1960)
- Участие. Стихотворения (1964)
- Годишни кръгове. Стихотворения (1965)
- Зимни недели. Стихотворения (1967)
- Внезапно лято. Стихове (1970)
- Приближаващи снегове. Стихове (1971)
- Както музиката вечер. Стихове (1973)
- Стихотворения (1974)
- Дъждът, преди да стане сняг. Стихове (1976)
- Континент. Стихове (1980)
- В средата на сезона. Избрани стихотворения (1981)
- Зимни недели. Стихове (1984)[9]
- Източник
