На 28 февруари поредица „Световна класика“ на издателство „Колибри“ набъбва с още едно интригуващо заглавие: „Характери“ на Жан дьо Лабрюйер.
„Характери“ (превод: Стоян Атанасов, 3016 стр., цена: 16 лв.) е последната значима творба на френския ХVІІ век, наричан век на моралистите. Тя продължава вече утвърдилата се традиция с творчеството на Ларошфуко, Молиер, Паскал, Лафонтен и много други. Всички тези писатели се вдъхновяват от Монтеновите Опити от предишното столетие и размишляват върху човешките нрави. Всички те вярват, че в дълбоката си същност човешката природа е неизменна. Писателите моралисти от ХVІІ век споделят със своите предходници от ренесансовия ХVІ век убеждението, че гръко-латинското наследство и християнската духовна традиция са проправили пътя, който те трябва да следват в изучаването и изобразяването на човешката природа. По думите на преводача Стоян Атанасов портретите на Жан дьо Лабрюйер са събирателни образи в истинския смисъл на думата. Авторът описва нравствени недостатъци, без да обвързва своя морален песимизъм с обществено-политическата система. Колкото по-малко сме склонни да виждаме тези черти у себе си, толкова повече ги приписваме на трети лица.
Жан дьо Лабрюйер (1645–1696 г.) е френски писател-есеист и моралист. Публикувана през 1687 г., „Характери“ се явява своеобразно продължение на едноименната книга на Теофраст (ІV в. пр.Хр.). В предговора към своята книга Лабрюйер заявява: „Човек трябва да говори и да пише само за да възпитава“. В случая евентуалното възпитание се постига не с нравоучителни слова, а с хумористично изобразяване. Портретите на Лабрюйер граничат с карикатурата – тук нейният рисунък е от словесно естество, а стилът е хармоничен и изящен, подчинен на класицистичната естетика.
