Истината е, че композицията е цяла наука за която може да се напиши цяла книга. Въпреки че композирането на дадени обекти в определен формат на картина или кадър е до голяма степен естетическо усещане има някои универсални превила, които ще разгледаме тук..
Композиционен център
Това е мястото в творбата, което привлича най-голямото внимание. Характерно за него е да е с най-голям контраст, висока цветност и като цяло да е акцента в композицията. Не е добре да е в края на формата на картината. Така вниманието на наблюдателя лесно може да бъде загубено. Също така не е добре да е точно в идеалния център. Всичко около композиционния център трябва да го подчертава и допълва. Например в картината на тази статия композиционния център е залеза.
Въвеждане на погледа на зрителя
По принцип погледа на повечето хора се движи от ляво на дясно. Така четем и така сме свикнали да наблюдаваме. Ще забележиш, че в галериите повечето гости разглеждат картините тръгвайки от ляво надясно. Защо това е важно? Композицията трябва да въвежда погледа на зрителя към вътрешността на творбата и да го задържи там. В случая с картината в тази статия пътят играе ролята да поведе погледа на зрителя от ляво надясно към композиционния център. Не е добра идея да се слагат “композиционни прегради” в ляво на творбата защото възпрепятства навлизането на наблюдателя в творбата.
Баланс на композицията
Добре е творбата да е балансирана контрастно и цветово. Също така е хубаво обектите да са разпределени долу-горе равномерно. Какво значи това?Ако от лявата страна на картина има една огромна къща, а от другата има едно равно поле така композицията ще “натежи” към сградата. За да се балансира може да се сложи едно дърво или да се компенсира с цвят или контраст. Представете си картината като везна. Добре е да е долу-горе изравнена.
Ракурс
Добре е обектите да са представени под някакъв ъгъл а не фронтално. Това се нарича ракурс и е много по интересен за наблюдаване. Например една къща е добре да е погледната под ъгъл за да се виждат две от стените и да се почувства перспективата. На всеки ще му е по-интересно да гледа куб, а не квадрат.
Засичания, изрязвания и повторения
Това е може би най-трудното за обяснение. Не е добре да се правят засичания на обектите. Какво имам предвид? Например ако точно на ръба на сграда, която рисуваме има дърво е добра да се преместим в ляво или дясно за да се вижда ръба на сградата, а не да се застъпват. Добре е обектите да не се изрязват особено когато са идеен или композиционен център. Изрязването може да става с обекти по края на формата, които имат за цел да допълнят или “затворят” композицията. Линиите и обектите като цяло не е добре да повтарят хоризонталата или вертикалата на формата на картината или снимката.
Всички тези правила могат да се нарушават ако идеята на творбата го изисква. Композицията в картината е преди всичко вътрешно чувство на естетика, което се развива с времето. Някои хора са с по-силно вродено чувство за композиция като например хората които имат влечение към фотографията. Да избереш точно то къде да снимаш и какво да включва снимката, от какъв ракурс и с какви настройки на фотоапарата е изключително добро упражнение за развиване на композиционно естетическо чувство. За щастие почти всеки вече има телефон, който прави сравнително добри снимки и може да се упражнява навсякъде и по-всяко време.
https://www.petrovkartini.com/%d0%ba%d0%be%d0%bc%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b2-%d0%ba%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0
