Иларион А. Буров е известен, почитан и уважаван български лекар, виден банкер и популярен и обичан партиен деец и общественик. И най-вече – дарител! Човек с буден граждански дух и голямо, човеколюбиво и добро сърце.
Роден е в гр. Лясковец на 24 април 1873 г. Завършва медицина в Тулуза и специализира в Париж. След завръщането си в България е назначен за полкови лекар в Свищов (1900–1906). През 1911 г. е избран за общински съветник в Русе, а през 1915–1916 вече е кмет на града. По време на Балканската (1912–1913) и Първата световна война (1915–1918) е военен лекар. Съдружник е във фамилната фирма „Д. А. Буров и сие“. Членува в Народната и Обединената народно-прогресивна партия, в която заема ръководни постове.
Професионално и граждански ангажиран с проблемите на здравеопазването в Русе, воден
единствено от безкористното желание да бъде полезен на своите съграждани и „да подпомогне общината в нейното стремление да облекчава и успешно задоволява нуждите на гражданите от болнична помощ“, след своята кончина на 19 окт. 1931 г., завещава в полза на Общинската болница в града 5 хил. акции от БТБ с номинална стойност 500 хил. лв. Волята му е годишните дивиденти от тях да се използват за закупуване на бельо, легла и хирургически инструменти. Условието, което поставя, е болницата да носи неговото име, а общината да се грижи за неприкосновеността на капитала.
На 8 февр. 1932 г. съпругата му Марийка Бурова уведомява кмета на Русе за завещанието. На 28 март с.г. на сесия на Общинския съвет дарението е прието и е учреден фонд „Д-р Иларион А. Буров“ при Общинската болница в града, а три дни по-късно акциите са внесени в БНБ – Русе.
Дарителският фонд „Д-р Иларион А. Буров и Марийка д-р Бурова“ подпомага със значителни парични средства и Русенската народна мъжка гимназия „Княз Борис“, Медицинския факултет на Софийския университет, русенското окръжно сиропиталище „Царица Елеонора“, в което намират подслон сираци на участници във войните.
На 12 окт. 1925 г. двамата съпрузи даряват нови 50 хил. лв. в облигации за образуване на още един фонд на тяхно име. Лихвите от него са предназначени за откритото през 1924 г. – от Женското благотворително д-во „Добродетел“ – старопиталище в Русе и служат за закупуване на бельо на старите хора. Съгласно волята им, ако старопиталището престане да съществува, приходите от този фонд трябва да се пренасочват някое друго „човеколюбиво“ дружество в Русе.
