СВ. О. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И ДНЕС СЕ МОЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ
300-годишнината от рождението на Св. о. Паисий Хилендарски и
260-годишнината от създаването на неговия труд „История славяноболгарская…”
На 20 май 2022 г. Денят на Отворените врати на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) премина при изключителна тържественост под знака на 300-годишнината от рождението на Св. о. Паисий Хилендарски и 260-годишнината от създаването на неговия труд „История славяноболгарская…” – първия граждански кодекс на българите. По установена традиция Студентското научно общество (СНО) и неговият Научноизследователски център за стимулиране на студентската академична активност събраха многобройна публика от представители на институциите, гражданското общество и религиозния култ на поредната XVІІІ СТУДЕНТСКА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ И ИЗЛОЖБА НА УНИВЕРСИТЕТА С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ „ИНФОРМАЦИЯ – ЕТИКА – МИЛОСЪРДИЕ” – „INFORMATION – ETHICS – CARITAS”, посветена на 24 май – национален празник на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Конференцията премина под председателството на проф. д.н. Ирена Петева – Ректор на УниБИТ и проф. д.ик.н. Стоян Денчев – Председател на Общото събрание на Университета. Форумът се осъществи и под патронажа на проф. д-р Христина Богова – Декан на Факултета по Библиотекознание и културно наследство и проф. д-р Иван Иванов – Декан на Факултета по Информационни науки. Специални наблюдатели бяха проф. д.ф.н. Ваня Добрева (член на Комисията по гражданска позиция на научното творчество) и д-р Анжела Димчева – член на Комисията по етика на научното творчество към СНО, а неговото информационно обезпечаване осигури д-р Николай Василев с навигатор доц. д-р Венцислав Велев, технологично осигуряване от страна на Компютърна лаборатория на УниБИТ „Джон Атанасов”, с научен секретар – гл. ас. д-р Надежда Томова. Насловът беше: „Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния – с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме.” – думи на Ричард Бах от емблематичната творба за същността на творчеството „Чайка на име Джонатан Ливинстън” – творецът да открива нови хоризонти...
Три секции работят по традиция на конференцията: I. БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ, БИБЛИОГРАФИЯ, КНИГОЗНАНИЕ; II. ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ; III. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО, на които общо бяха представени 402 доклада като 12 от тях бяха на студенти от чужбина: 7 от Сащ, 2 от Русия и 1 от Великобритания. От България участваха студенти и докторанти, както и учени не само от УниБИТ, но и от Софийския университет „Св. Климент Охридски” (СУ).
Форумът се проведе на живо по проект по НАРЕДБАТА на МОН (Обн. – ДВ, бр. 73 от 16.09.2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) с Договор НИП-2022-01 от 14.02.2022 г. на тема: „Гражданската компетентност на изследователя в личностните, езиковите и технологичните равнища на информационното моделиране на Студентското научно общество на Университета по библиотекознание и информационни технологии” с ръководител: проф. д.п.н. Александра Куманова.
3705 публикации на студенти от България, Великобритания, Русия, Унгария за 2005-2022 г.,
направени по линията на СНО при УниБИТ, приветстваха 25 учени от България, Великобритания, Германия, Грузия, Гърция, Израел, Италия, Иран, Русия, САЩ, Франция (извън Академичния състав на УниБИТ) – рецензенти и консултанти на изданиятана СНО при УниБИТ, представяни на конференцията. Форумът обобщи академична продукция на СНО от 17 тома „Трудове на Студентското научно общество при УниБИТ” и 30 тома серия „Факлоносци” пред академичната общност не само у нас, но и на света, представители на която се присъединиха чрез активиран линк за дистанционно участие:
<https://meet.google.com/uiq-cdpn-xge>. На конференцията бяха обобщени резултатите по конкурсите на форума: е-библиотеки PAISIADA, ANTHOLOGICA, COMMENTATORICA (КРЪГЛИ МАСИ І-ІІ), е-библиотеки PAISIADA, AUTOBIOBIBLOGRAPHICA, BALANICA, DECAMERONICA, GLORICA, GRATULATORICA, HOFFMANNIANA, ZLATARICA (КРЪГЛИ МАСИ I-IX), МИЛОСЪРДИЕ – кратко, точно, изчерпателно определение (КРЪГЛА МАСА IX).
На вниманието на участниците и гостите бе предоставена изложба: 1. Преписът на ръка и на компютър на „История славяноболгарская…” на Св. о. Паисий Хилендарски, направен и дигитализиран в УниБИТ – част от е-библиотека PAISIADA; 2. Е-библиотека, посветена на проф. Васил Златарски – ZLATARICA; 3. Е-библиотека, посветена на акад. Александър Теодоров-Балан – BALANICA. На коеренцията бе финализиран конкурс за най-качествен коментар на произведение от антологията на УниБИТ „Златна христоматия на България” – Кн. І. Антология / състав. Н. Василев, А. Куманова (София, 2014; Нови е-изд. – София, 2015 ; 2018) и Кн. 3, Историография / Н. Василев (София, 2015 ; Нови е-изд. – София, 2016 ; 2018), въведени в е-пространство през сайта на Университета (резултати от работата на експертни КРЪГЛИ МАСИ І-ІІ). Експертно жури от финализира експертизата на е-библиотеки PAISIADA, AUTOBIOBIBLOGRAPHICA, BALANICA, DECAMERONICA, GLORICA, GRATULATORICA, HOFFMANNIANA, ZLATARICA (КРЪГЛИ МАСИ ІІI-IX).
Пленарното заседание беше предшествано от въвеждаща в конференцията Академична сцена –интеракция „ДА СЕ НАРЕЧЕШ БОЛГАРИН (HOMO SCRIBENS)” (по сценарий и режисура на проф. Александра Куманова и д-р Николай Василев под редакцията на о. Стефан Пашов), разположена директно в изложбената площадка, на която бе направена историческа възстановка на Св. Атонска обител – Зографския манастир, в който в лето 1762 Св. о. Паисий завършва своята „История…” (историография: проф. Милен Куманов). Епифанията е написана в стила на ораторията и са използвани текстове от: Св. Писание, Киприянова молитва, Св. Йоан Дамаскин, старобългарския новозаветен апокриф, преведен от гръцки първообраз от ок. Х в. „Ходене на Богородица по мъките”, одата на Иван Вазов „Паисий”, както и лични прозрения на авторите…
На сцената пред божествените ликове от храмовата икона „Св. Св. Методий и Кирил” (НБКМ) на храм – паметник „Св. Александър Невски”, намираща се на съхранение в УниБИТ, и иконата „Св. Константин – Кирил Филосол и Св. архиепископ Методий”, предоставена от Златния фонд на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, беше възсъздадена автентичната монашеска килия на йеромонаха. За атмосферата свидетелстваха кандилниците от монашеската общност на католическата кон-катедралата „Св. Йосиф”, разположена в пространството на толерантността на религиите, определено от международното право в центъра на София.
Водещият конференцията – студентът Иван Попов (IV курс, спец. „Архивистика и документалистика”) – в образа на Св. о. Паисий – произнесе създадената специално от д-р Николай Василев Паисиева молитва.
В светлината й – Бог да спаси българите от злото – се явиха пред погледите на публиката Бог – Отец (в образа Му – о. Стефан Пашов) и Пресвета Богородица – Дева Мария Българска (в образа Й – магистърът на УниБИТ по специалност „Библиотекознание и библиография” – днес библиотекар в НБКМ Марияна Матова). Пресветата Дева подаде на пишещия на компютър Св. о. Паисий ПЕРО, с което той финализира своя труд, възторжено произнасяйки най-често споменаваните от него думи, фиксирани от тезауруса на езика му, създаден в УниБИТ (словник: проф. А. Куманова), предавайки ръкописа на своя труд в ръцете на българския народ (олицетворен от ученичката Богдана Катърска от 6д клас на 88 СУ „Димитър Попниколов”): българите, български, българска, българско… – споменати 505 пъти от Св. о. Паисий Хилендарски; род, рода, роде, родители, родослов, родословие, родство, родът… – споменати 174 пъти; БЪЛГАРИЯ! – спомената 83 пъти; народ, народа, народът… – споменат 80 пъти; Бог, Бога, Божи, Божие… – споменати 76 пъти…
Академични слова на форума поднесоха: Ректорът на УниБИТ проф. д.н. Ирена Петева – председател на конференцията; Председателят на Общото събрание на УниБИТ проф. д.ик.н. Стоян Денчев – председател на конференцията; проф. д-р Иво Панов – специалист по персийска литуратура и култура в СУ, ръководител на специалност „Иранистика” от създаването й през 1993 г., професор емеритус на Еврейския университет в Йерусалим Лариса Найдич – старши научен сътрудник в Катедрата по езикознание, доктор на филологическите науки – сравнителна лингвистика: германски езици, полиглот; автор книги и множество статии по лингвистика, поетика и теория на превода (директно включване от Йерусалим), професорът по право в Катедрата по социология на Калифорнийския държавен университет на САЩ, специалист в областта на човешките права и хуманитарното право, автор на трудове и преподавател по човешки права, пол и общество, международно право и международни отношения, световни проблеми и глобални отговори, световно развитие Емилия Янева – Университет в Бъркли, Калифорния, САЩ (директно включване от Калифорния).
В своето Академично слово – вместо Пленарен доклад Ръководителят на СНО при УниБИТ проф. д.п.н. Александра Куманова посочи, че всяка конференция на СНО има 14-месечен цикъл на подготовка. Тя изтъкна особеностите на направения в УниБИТ препис на „История славяноболгарская…” на Св. о. Паисий Хилендарски по черновата на труда, намерена и публикувана от акад. Йордан Иванов, написана не на църковно-славянски, а на говорим български език (1914), по която са създадени изданита й в превод на съвременен български език от акад. Петър Динеков (1963…). Акцент беше поставен върху първата научна историография на Паисиезнанието, осъществена през 2011 г. от проф. Милен Куманов в издание на УниБИТ. Дипломната работа на проф. М. Куманов „Професор Васил Златарски като историк на Първата българска държава” (научен ръководител проф. Петър Петров, рецензент акад. Васил Гюзелев), защитена от него през 1965 г., беше експонирана в изложбата на форума, на защитата на която взискателният проф. Димитър Ангелов обявява, че се е родил ИСТОРИОГРАФ. Точно тази дипломна работа е в основата на отличената на форума е-библиотека ZLATARICA (студенти от III курс, специалност „Библиотекознание и библиография” с групов отговорник Цветана Йовчева). И другата е-библиотека, финализирана на конференцията – тази, посветена на акад. Александър Теодоров-Балан – BALANICA, – беше изтъкната специално (студенти от II курс, специалност „Библиотекознание и библиография” с групов отговорник Иванка Трендафилова).
В знак на историографиране на следата от създадените в УниБИТ 3705 публикации на студенти и докторанти и от Университета, и от други вузове в страната и чужбина, за които са използвани фондовете на обществените библиотеки, проф. А. Куманова дари на УниБИТ личната семейна библиотека на проф. Милен Куманов, на която тя е библиотекар.
В раздаването на грамотите на отличените завеждащи катедри на Университета взеха участие председателите на конференцията, които удостоиха за активното им внимание към дейността на СНО – специално засадени лаврови дървета: проф. д.н. Таня Тодорова (катедра „Библиотечен мениджмънт и архивистика”), проф. д.ф.н. Ваня Добрева (катедра „Култура, историческо наследство и туризъм”) и доц. Яница Димитрова (катедра „Обществени комуникации”).
С авторски книги, дарени от писателя Емил Чолаков и издания на катедра „Обществени комуникации” лично Емил Чолаков и доц. д-р Яница Димитрова дариха 197 студенти.
С прочувствено слово към гостите и делегатите на конференцията се обърна дългогодишният редактор и водеща на програма „Хоризонт” на Българското национално радио г-жа Божана Димтрова, която проникновено изведе връзката между феномените ИНФОРМАЦИЯ – ЕТИКА – МИЛОСЪРДИЕ.
Разпечатани и подвързани по каноните на ръкописните книги, копия от дигитализацията на преписа, направен на ръка и на компютър от студентите на УниБИТ на „История славяноболгарская…” на Св. о. Паисий Хилендарски, чийто виртуален образ е въведен в е-пространството през платформите на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” – Виртуална колекция на преписите на първоизточника <http://www.nationallibrary.bg/www/%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bd%d0%bd%d0%b8-%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b8/>,
сайта на УниБИТ <https://www.unibit.bg/news/important-info/XVIII-student-conference> <https://drive.google.com/file/d/1ayCZbxmtjx4UlitDS-sIWq0ZzkgK9gLe/view> <https://sno.unibit.bg/e-lib.html> и Библиотечно-информационния център на Университета – Дигитална библиотека <http://digital-library.unibit.bg/docushare/dsweb/HomePage> – като част от е-библиотека PAISIADA, от проф. И. Петева, проф. С. Денчев и проф. А. Куманова бяха поднесени на: директора на НБКМ доц. д-р Красимира Александрова; г-н Сотириус Бискас – филантроп, наш специален пратеник в Зографския манастир на Св. Атонска обител, на който е дарител на труда си, и на него студентите доверяват той да поднесе в манастира преписът на УниБИТ; директора на Библиотечно-информационния център на УниБИТ доц. д-р Елена Игнатова-Савова. Компактни дискове с е-копия на преписа, дарени на научните, регионалните и читалищните библиотеки у нас, както и на библиотеките – наши партньори по света, се поднесоха на всички участници и гостите на форума.
Заместник-ректорите проф. д.н Иван Гарванов, проф. д-р Тереза Тренчева, деканът проф. д-р Христина Богова, директорът на Академичното издателство „За буквите – О писменехь” (която поднесе на присъстващите новото издание на Кирило-Методиевския вестник „За буквите – О писменехь”, посветен на юбилея на Св. о. Паисий) доц. д-р Диана Стоянова поднесоха колективни и индивидуални грамоти на отличилите се студенти. Със слова на благодарност към академично-преподавателския състав на УниБИТ се обърнаха студентите Цветана Йовчева (ІII курс, специалност „Библиотекознание и библиография”), Илиян Барзев (магистърска програма „Софтуерно инженерство”), Марияна Матова (НБКМ, библиотекар, алумни на УниБИТ).
Кулминацията на Пленарното заседание стана засаждането в парка на Университета на
Алея на Св. о. Паисий Хилендарски – пет дръвчета ПЛАЧЕЩА ВЪРБА, символно обозначаваща ПАИСИЕЗНАНИЕТО – когнитивната историографска линия (церемонията водят: проф. И. Петева, проф. С. Денчев, Андреа Пандулис (докторант по докторска програма „Автоматизирани системи за обработка на информация и управление”), Радослав Даскалов (ІІ курс, специалност „Библиотекознание и библиография”); чете – водещата форума Зорница Вутева (ІIІ курс, специалност „Печатни комуникации”); сценограф: Иванка Трендафилова.
Засадените дравчета са в памет на: Св. епископ Софроний Врачански – просветител със силно развито българско национално самосъзнание, създател на първия препис на „История славяноболгарская…” на Св. о. Паисий Хилендарски (1765 г.), преписва Паисиевата история и втори път (1781 г.) (1); Георги С. Раковски – именитият български възрожденец и родоначалник на организираното национално революционно движение у нас познава почти всичко, излязло изпод перото на предшествениците и съвременниците му, и пръв изтъква, че Историята на светогореца е дело на „ученаго человека”, обръщайки общественото внимание към фигурата и делото на хилендарския монах (2); Акад. Йордан Иванов – осъществил през 1914 г. по Зографския препис на „История славяноболгарская …”, който счита за оригинал на Паисиевата творба, призива на първия наш школуван историк проф. Марин Дринов: „да видим Паисиевата история обнародвана” (1888 г.) – издание, предизвикало огромната радост и възхищение на проф. Иван Шишманов и станало настолна книга за съвременните и по-късните изследователи на Паисиезнанието (3); Акад. Петър Динеков – осъществил през 1963 г. превода на историческата творба на съвременен български език, основан на изданието на акад. Йордан Иванов от 1914 г., което приема за най-близко до първообраза на Паисиевата история (4); Проф. Милен Куманов – създал през 2011 г. първата научна историография на Паисиезнанието – и в България, и в чужбина, обнародвана в справочно-енциклопедичното издание на УниБИТ „Информационен код на българската книжовност и литература: Св. о. Паисий Хилендарски”, актуализирана от него за ново обнародване на УниБИТ през 2022 г. (5)
Благословът към България и българите на церемонията отправя о. Стефан Пашов.
Дръвчетата засаждат: проф. д.н. И. Петева и проф. д.ик.н. С. Денчев (1); гл. ас. Владимир Манчев (СУ) и д-р Анжела Димчева (поет, литературен критик) (2); Северина Ангелова (Институт за литература при БАН, зав. Библиотеката) и Марияна Матова (НБКМ, библиотекар) – и двете са магистри на УниБИТ (3); ас. д-р Десислава Костадинова – приемник на проф. М. Куманов в енциклопедиката (Институт за исторически изследвания при БАН) и Тервел Стилиянов (Архив на Министерство на вътрешните работи) – магистър на УниБИТ (4); А. Пандулис и Илиян Барзев редовен студент на УниБИТ, магистърска програма „Софтуерно инженерство” (5).
В Паисиевата алея се проведе и Паисиевата сесия на конференцията. На нея проф. А. Куманова разказа за религиозния мироглед на йеромонаха, призоваващ към действие чрез възпламеняваща употреба на глаголите – най-често срещаната част на речта в неговия език. Тя посочи, че о. Паисий в историографската база на своя уникален труд вписва българската и балканската история в световната. „История славяноболгарская…” е част от библиографската патрология (историята на Христовата църква) и е вкоренен в работите на предшествениците: блажения Йероним Стридонски, презвитер Генадий Марсилски, епископ Исидор Севилски, архиепископ Илдефонсо Толедски, монаха Зигеберт от Жамблу, „Анонима от Мелк”, монаха – библиотекар Петър Дякон, Хонорий Отьонски (Августодунски), доктор Хенрих Гентски, абат Йоан Тритемий. Във фокуса на внимание на оратора попадна тайнствената фраза на Хилендареца за това – откъде са тръгнали българите: „… Окиан-море, което се нарича Балтинско море при Брандибур. От там най-напред са излезли българите…”…
Проф. А. Куманова специално благодари на д-р Николай Василев за интелектуалното му участие в подготовката и представените на форума изследвания на студентите и за емблемата на Паисиезнанието към 2022 г. – създадената от него Паисиева молитва…
С изпълнението на българската народна песен „Пиленце пее”, поднесено виртуозно от най-младия участник в Деня на Отворените врати на УниБИТ Симона Павлова, която е на 8 години и е възпитаничка на Янка Атмаджова в народно читалище „Селска пробуда 1927” – с. Варвара, и е носител на два златни медала за най-малък участник и най-добро представяне в 8 Национален фестивал „Дар от природата” – с. Говедарци, първо място и златни медали в много други фестивали, присъстващите отнесоха в сърцата си конференцията на Университета, в която о. Паисий се моли и днес за България.
Иван Попов – студент от IV курс „Архивистика и документалистика” в УниБИТ
Богдана Катърска – ученичка от 6-д клас в СУ „Димитър Попниколов”
ДАРЕНИЕ
НА ЛИЧНАТА СЕМЕЙНА БИБЛИОТЕКА НА
МИЛЕН И АЛЕКСАНДРА КУМАНОВИ (МАК)
В знак на благодарност за интересната и стойностна граждански отговорна и обществено значима творческа преподавателска и научноизследователска работа, с която Ректорското ръководство на Университета по библиотекознание и информационни технологии от 2003 г. удостои и мен, и моя съпруг – ерудита-енциклопедист и филантроп проф. Милен Куманов (13.02.1942 – 22.11.2022), дарявам ядрото на личната ни семейна библиотека на Университета. Водена съм в това свое намерение и от заявения лично от проф. Стоян Денчев специален интерес към това ядро на нашата библиотека, включващо в систематизиран вид аванпоста на хуманитаристиката – универсални енциклопедии и речници, книги по история, философия, информатика, художествена литература и литературознание – колекция със справочно-информационна тежест.
Систематиката на тази книжна колекция е с когнитивна евристична ценност, защото тя е плод на създателите й, които естествено принадлежат към т.нар. тип кабинетни изследователи, осъзнавайки се като библиографи. Освен постоянната необходимост да ползваме фондовете на обществените библиотеки и в страната, и в чужбина, и моят съпруг, и аз през целия ни съвместен живот от 50 години – 40 като семейство и 10, предшестващи ги, когато той беше неотлъчно в кръга на най-близките приятели на моя род, – ние колекционирахме ценни издания със справочно-енциклопедично intentio. Тези колекции се изграждаха постепенно, последователно и паралелно на работните места – кабинетите на Милен Куманов (на които бях негов библиотекар), поддържани през целия му живот – и в родната му къща в с. Пищигово, обл. Пазарджишка (1949-1965), и в родния ми дом на бул. „Княз Александър Дондуков” в София (1972-2016), и в семейното ни жилище в кв. „Младост” в София (1986- /където е ядрото на библиотеката ни – предмет на настоящото дарение), и в Института за исторически изследвания при БАН (1968-2009), и в Централно управление на БАН (1992-2015), и в Университета по библиотекознание и информационни технологии (2005- ), и в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” (2015-2021).
От 2012 г. цели фондове от личната ни семейна библиотечна колекция даряваме ежегодно постоянно на:
– Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” (НБКМ) (чуждестранни монографични и периодични издания; грамофонни плочи и компактни дискове на класическа и народна музика; албуми, програми от представления и проспекти на галерии от Европа, Азия, Америка; колекция от издания на приказки на български, немски, английски и руски езици);
– Централната библиотека на БАН (ЦБ БАН) (издания на Св. Библия на различни езици от фамилната колекция на А. К. от 1926 г.; книги по история, събирани от М. К.; допълнително М. К. депозира още през 2010 г. в Централния научен архив на БАН 230 свои ръкописни бележника с непубликувани историко-библиографски изследвания);
– Института за исторически изследвания при БАН (ИИИ БАН) (историческа и краеведска литература);
– Института за литература при БАН (ИЛ БАН) (езиковедска литература и художествена литература, книги по литературознание на български, руски, френски, италиански и английски език);
– Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) (традиционните и е-библиотеки по соларния култ – философията на нестинарството ARYANICA, NESTINAIANA и други 21 е-библиотеки на УниБИТ – колекция ERUDITICA – общо 23 е-ресурса на 22 езика под научната редакция на М. и А. К.: ANTHOLOGICA, AUTOBIOBIBLOGRAPHICA, BALANICA, CHEKHOVIANA, COMMENTATORICA, DECAMERONICA, ECOVIANA, ERUDITICA, ETYMOLOGICA, EVRISTIANA, GLORICA, GRATULATORICA, HUMANITARIANA, HOFFMANNIANA, PAISIADA, PATRIARCHICA, PSYCHOLOGICA, PUSHKINIANA, RAKOVSKI, UNIVERSALICA, ZLATARICA);
– паралелно на НБКМ, ЦБ БАН, ИИИ БАН, ИЛ БАН, Народната библиотека „Иван Вазов, Библиотечно-информационния център на УниБИТ, регионалните и читалищните библиотеки в България и научните библиотеки в чужбина (традиционните и е-издания на над 200-та енциклопедии, създадени от М. К., над 30 справочно-енциклопедични издания – и е-ресурсите им – на серия „Факлоносци” и 17 тома на „Трудовете на Студентското научно общество при УниБИТ” на Академичното издателство „За буквите – О писменехь”, публикувани от нас и под наша редакция с обширни колективи от студенти, докторанти и учени от УниБИТ, от страната и чужбина от 23 страни и 4 континета; само направените от нас от 2005 г. научни публикации на студенти и докторанти на Университета и в страната, и в чужбина, намиращи се постоянно и неизменно под научната и езикова редакция на историографа д-р Николай Василев, отговорната редакция на математика – архитект на съвременната информационна среда проф. Стоян Денчев и с първи титулен рецензент информолога проф. Ирена Петева, към днешния ден – 2.05.2022 г., систематизирани в справочно-информационната енциклопедична база на УниБИТ TABULA GRATULATORUM, – са 3705 назв., номерирани по библиотечно-библиографски принцип, и подготвени с активното използване на фондовете на даряваната библиотека от страна на формиращите своите изследвания директно в и чрез нея неофити)…
Желанието ми е даряваната библиотечна колекция да се съхрани за учебно-педагогически, научноизследователски и практически библиотечно-библиографски цели като обособен фонд със сигнатура МАК (Милен и Александра Куманови) – част от фондовете на Библиотечно-информационния център на УниБИТ, и да се размести по принадлежащата й систематика постепенно и акуратно, пренасяна в определено подходящо помещение в УниБИТ, притежаващо размери минимум примерно 7 x 4 м, което е снабдено с предварително монтирани по цялата височина на стените рафтове от дървесинни плоскости и с намираща се постоянно на разположение в това помещение библиотечна стълба. В случай за намиране от страна на Ректорското ръководство на УниБИТ, че е подходящо, това помещение би могло да бъде наличното на Студентското научно общество при УниБИТ и неговия Научноизследователски център за стимулиране на студентската академична активност.
