Сред поетичните книги, появили се на българския хоризонт тази година, една се откроява – „Ще дойдеш ти“, антологията посветена на 140 години от рождението на великия Пейо Яворов. До момента такава стихосбирка не е правена, в нея са събрани творби на 76 автори от различни възрасти, вдъхновени от творчеството, личността и житейския път на поета.
“Яворов е един от най-гениалните ни поети. Той не е загинал от вражески куршум или в битка, а от омразата на деня, която винаги е съществувала в нашето общество” – споделя Боян Ангелов по време на представянето на стихосбирката.
В авторското четене по време на представянето взеха участие 15 от 76 автори, сред които Атанас Звездинов, Анжела Димчева и Иван Гранитски, те представиха своите творби, вдъхновени от българския поет.
Антологията сякаш успя да запълни дупката, в която се усещаше една потребност от нещо дълбоко, значително и напомнящо ни на минали времена, в които велики български поети са оставили пламенен отпечатък след себе си.
Стихосбирката излиза с подкрепата на Министерство на културата, Съюзът на българските писатели и издателство „Български писател“. Сред авторите своето място намират известни и не чак толкова български поети от редица поколения. При прелистването на антологията срещаме Дамян Дамянов, Димитър Данаилов, Драгомир Шопов, Петър Динчев, Екатерина Йосифова, Атанас Звездинов, Георги Константинов, Надежда Захариева, Георги Драмбозов и други. Но един от тези, които се откроиха, поне в моите очи, е Димитър Милов с яворовската си „Прозорливост“, който се превъплатява в поета и моли Мина да не си отива, докато ревността на Лора го убива. Няма как да не спомена и Станка Вангелова, тази творба е първата нейна, с която се сблъсквам, но със сигурност не възнамерявам да е последната. Още красиви думи се срещат вътре и благодарения на Диана Я. Павлова, Иван Гранитски и Любомир Чернев.
