Излезе новата книга на Георги Борисов “И замирисва на море”
Освен оригиналните текстове на стихотворенията, по които композиторът Стефан Димитров създаде през последните десетилетия знаменити български песни, книгата съдържа и част от творбите на Георги Борисов, които критиците наричат „класически“. Но не само защото от първия до последния ред на поетичното си творчество авторът остава верен на класическия стих и орфическото песенно начало, а заради това, че стиховете му не се подчиняват на времето. По този повод Васил Балев, редакторът на книгата, пределно строг в подбора си, пише: „Не мога да се сетя за друг поет в съвременната българска литература, който да притежава толкова белези за несъвременност. И най-парадоксалното е, че именно това прави Георги Борисов настоящ, категоричен и характерен. Някак – извънвремеви. Изумлението от близостта на словото при него е така голямо, че самите думи започват да звучат като манифест на самите себе си. В сюжетната нишка потръпва митът. Точно преброените срички на неговата стихийност говорят за безкомпромисен перфекционизъм. Той просто така се е родил – ако не пише по своя си начин, светът му ще потъне в мрак. Само в един негов текст са наблъскани толкова смисъл и звук, колкото други автори не успяват да кондензират в цяла стихосбирка.“
Не по-малко взискателен от редактора към съдържанието и композицията на новата си книга е и самият автор. На въпроса защо не е включил в нея някои от програмните си „морски“ стихотворения или повече от непубликуваните си досега, той отговаря: „Защото освен голямо – както Чехов определя морето – то е дълбоко и солено. И мирише на всеки от нас“. Георги Борисов е роден на 17 юли 1950 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия в родния си град и Литературния институт “М. Горки” в Москва (1974). През 1974 – 1976 г. отбива редовната си военна служба, от която се уволнява като младши лейтенант от запаса. Работил е като редактор във вестник “Литературен фронт” (1976 – 1981), завeждащ отдел “Документална и художествена литература” в “Профиздат” (1986 – 1989), продуцент на направление “Литература и публицистика” в БНТ (1992 – 1993). От създаването на сп. “Факел” (1981) е негов заместник-главен редактор, а от 1990 г. – главен редактор. Основател и директор на издателствата “Факел” (1991 – 1995) и “Факел експрес” (1995). Под неговото съставителство и редакция от 2005 г. започва да излиза библиотечната поредица на изд. “Факел експрес” и “Жанет 45” “Нова проза”, в която са включени българските преводи на съвременни руски автори, сред които Василий Гросман, Василий Аксьонов, Сергей Довлатов, Владимир Войнович, Юз Алешковски, Юрий Мамлеев, Виктор Ерофеев, Евгений Попов, Анатолий Корольов, Саша Соколов, Едуард Лимонов, Людмила Улицкая, Михаил Шишкин. От 2003 г. до до 2007 г. е председател на журито за наградата “Хеликон” за нова българска художествена проза. От 2009 до 2016 г. е главен драматург на Народния театър “Иван Вазов”. От 2010 до 2015 г. е член на журито за общонационалната литературна награда “Милош Зяпков”.
Източник,снимка -Actualno, Факел Експрес
