Книга на Ангел С. Стефанов прави социо-културен анализ на българската наука
Името на Ангел С. Стефанов е известно и уважавано сред философите, неговата изследователска дейност е в областта на теория на познанието, философия на науката и история на българската философия. Той е член кореспондент на БАН. Има зад гърба си 15 книги и 190 статии и студии у нас и в чужбина. Към читателите тръгна още една негова книга, която излиза с марката на издателство „Захарий Стоянов“ – „Социални и философски детерминанти на науката в България от средата на миналия век насам“. Авторът използва понятието „детерминанти“, което във философията и в математиката означава „определители“. И разкрива последователно тези „определители“ на отношението между философията и науката в различните периоди. Три са тези периоди, кипящи от разнопосочни философски спорове и страсти, но характеризиращи се и с различна степен на философска рефлексия върху научното познание. Това са предрефлексивният период (от началото на 20-те до средата на 60-те години), рефлексивният (от 60-те години до наши дни) и прогнозираният пострефлексивен период. В главата, наречена „Науката между философските наставления и евристики“ ученият ни напомня за догмите на идеологизираната философия на науката в Съветския съюз и у нас – от „приказните“ постижения на Лисенко в агробиологията до философстващите адвокати в България на лисенковщината и скандалната биологическата конференция през април 1949 г., която унижи акад. Дончо Костов. В рефлективния период като че ли духът се измъква до голяма степен от идеологическата бутилка, тогава има философски плурализъм за концепциите за развитие на науката.
Важна част от изследването е посветено на социо-културните детерминанти на науката и висшето образование през последните 25 години Тя привлича както със задълбочеността на анализите, но и с актуалността и прогнозирането. И става безпощадно ясно, че не всичко в науката върви „по мед и масло“, като се започне от недостатъчната финансова и морална подкрепа на държавата. Авторът анализира ефективността на научните изследвания, проектната организация на науката, т.нар. „икономика на знанието“, „приложимото и неприложимото знание“, подценяването на проектите с теоретическа насоченост, спира се и на корупцията, на плагиатството в науката. Авторът изтъква, че образователният капацитет е разпилян по многобройните български висши училища, което води до нисък рейтинг в международен мащаб, не отминава с позицията си и Закона за развитието на академичния състав. В края на книгата описва факторите, които възпрепятстват създаването на благоприятен за науката обществен климат, какъвто е жалкото финансиране, което е в пълен разрез с водената от ЕС политика спрямо науката. Той е убеден, че учените са тези, които трябва да определят преоритетите на държавата, а не политиците. И читателите, сигурен съм, ще го подкрепят.
Книгата ще бъде представена на 18 декември от 16.30 ч. в Големия салон на Българската академия на науките.
Тодор Коруев
