Съдбите на кралици, активистки, изобретателки, актриси оживяват, разказани по удивителен начин
Какво е общото между Мери Шели, Нефертити, Вивиан Майер, Одри Хепбърн, Мата Хари и всяко момиче по света? Че имат правото да бъдат всичко, което си поискат!
„Истории за лека нощ за момичета бунтарки 2” – продължението на сензационния бестселър на „New York Times” от Елена Фавили и Франческа Кавало – се появява на българския пазар с нови 100 истории, които вече вдъхновиха момичетата по целия свят да мечтаят повече, да се стремят все по-нагоре и да се борят с все сила.
Втората част от книгата, преведена на повече от четиридесет езика, включва разкази, събрани от цял свят – за изцяло женския отряд срещу бракониери в Южна Африка, за азиатско-американската пожарникарка, за ирландката, която си построила самолет и летяла с него – и показва, че приказките могат да се сбъдват.
В „Истории за лека нощ за момичета бунтарки 2” ще откриете портретите на кралици и активистки, астронавтки и изобретателки, фотографки и писателки, спортистки и музикантки – всички до една с удивителни съдби, които показват, че няма нищо невъзможно. Всичко, което те имат да кажат, е много простичко, но е нещо, което често забравяме и имаме нужда да си припомняме, а именно:
„Мили момичета бунтарки, не забравяйте:
ВИЕ сте обещанието,
Вие сте силата,
Не отстъпвайте и всички ще се движим напред.”
Защото само най-смелите могат да променят света.
ВИВИАН МАЙЕР – ФОТОГРАФКА
Имало някога една бавачка, която тайно била и фотографка. Тя се разхождала по улиците на Чикаго с децата, за които се грижела, и снимала непознати, залисани в ежедневието си. Казвала се Вивиан и не показвала снимките си на никого.
Четиресет години Вивиан живяла със семействата, за които работела. Не обичала да приказва и искала ключалки за стаята си, като забранявала някой да влиза в нея. Била толкова потайна, че когато носела филмовите си ленти да се проявят, никога не давала истинското си име. През живота си направила повече от сто хиляди снимки, но никой не знаел, че тя е фотограф.
Вивиан съхранявала всичките си негативи и отпечатани снимки в нает малък склад. Две години преди да умре, не успяла да плати наема и всичко вътре щяло да бъде разпродадено. На търга всичките ù творби били изкупени от трима колекционери на снимки. Нямали представа, че са открили такава съкровищница.
Въпреки че не се била обучавала за фотограф, Вивиан била уловила уличния живот на следвоенна Америка с искреността и силата на майстор – хората ядели понички, пазарували хранителни стоки, ходели в музеи, арестували ги, целували се, продавали вестници, лъскали обувки. Понякога снимала и себе си, както се е виждала във витрините на магазините или дори като сянка на стената.
Станала световна сензация.
Използвала фотоапарат Rolleiflex, държан на нивото на гърдите, за да може да поддържа зрителен контакт с човека, когото снима. Много от най-запомнящите ù се снимки са на хора, гледащи право в нея.
ХЕДИ ЛАМАР – АКТРИСА И ИЗОБРЕТАТЕЛКА
Имало едно време в Австрия едно красиво малко момиченце на име Хеди. Когато Хеди пораснала, тя се омъжила за един богаташ и се преместила в замък. В началото изглеждало като сбъдната мечта, но Хеди скоро открила, че със съпруга си не се разбират. „Бях като кукла – казвала тя. – Той мислеше, че нямам никакъв ум!“ Отгоре на всичко съпругът ù продавал оръжия на нацистите и фашистите и често ù се налагало да присъства на срещи за военни технологии, които щели да бъдат използвани за налагането на идеите на тези зли режими.
Един ден Хеди решила, че ù стига толкова, преоблякла се като прислужница и избягала в Париж. Там се запознала с един важен холивудски продуцент на име Луис Мейър. Тя отишла с него в Лос Анджелис и се снимала в осемнайсет филма, което я направило една от най-големите световни филмови звезди.
Между филмите Хеди изобретила нов вид светофар и капсула, която можела да прави газирана вода, и помогнала на един магнат да построи по-ефикасни самолети, като предложила промени във формата.
По време на Втората световна война Хеди научила, че нацистите можели да защитят подводниците си от торпеда, като заглушават радиосигналите, с които се управлявали. „Мога да реша този проблем“, казала тя и се захванала за работа.
С помощта на един приятел музикант тя изобретила тайна комуникационна система, която можела автоматично да променя честотата на радиосигнала на торпедото, при което за враговете щяло да е невъзможно да го заглушат.
Нейният труд положил основите на Wi-Fi и Bluetooth технологиите, които използваме днес.
9 ноември 1914 г. – 19 януари 2000 г.
АВСТРИЯ
Източник:
Т. Арабаджиева