Сред включените двойки ще срещнете спортисти, художници, музиканти, бизнесмени, актьори, журналисти, като общото между тях е не само постигнатият успех, а и балансът, „напасването“ на две силни и харизматични личности
Такъв е неписаният закон на успеха във всяко партньорство, независимо между какви хора и в каква сфера е то – двамата в тандема да имат и чувстват пълната свобода да бъдат себе си.
Веселина Паскова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Била е програмен редактор в Националния дворец на културата – София. Съставител е на три сборника „Зелени разкази“, в които са събрани творбите на съвременни български писатели на екологични теми. Заедно с Орлин Горанов е съавтор на автобиографичната му книга „Да започнем отначало“. Автор и сценарист е на публицистични телевизионни предавания и документални филми за БНТ, има дългогодишен опит като специалист в маркетинга и рекламата. Обича да работи в екип и е убедена, че това е начинът да се постигне успех във всяко начинание. Обича музиката, животните, пътуванията, планината, морето, тениса и ските. Живее в София със своя съпруг, сина си и домашните си любимци – куче и котка.
***
Според народопсихологията българите често сме определяни като индивидуалисти и трудно вписващи се например в по-голяма група с обща цел. Книгата „1+1=1. Успели българи в тандем“ (Книгомания) от Веселина Паскова обаче опровергава това твърдение, като ни показва 15 от най-успешните партньорства. Сред включените двойки ще срещнете спортисти, художници, музиканти, бизнесмени, актьори, журналисти, като общото между тях е не само постигнатият успех, а и балансът, „напасването“ на две силни и харизматични личности. В този поток на мисли изображението на корицата никак не е случайно – лодка с гребла – гребците трябва задължително да са в синхрон, с определен ритъм и да следват една посока; иначе усилията им биха били напразни. Този своеобразен сборник от истории за успеха не само представя различни биографии, а разглежда редица важни теми – като доверието, компромиса, любовта, свободата, егото, които преминават като лайтмотив в историите. Всеки партньор от тандемите разказва своята житейска гледна точка какво е трябвало да преодолее и каква е неговата „формула“ за постигането на единност. Много от заглавията в книгата са находчиви метафори на „тандем“ – „контрапункти“ създават музика, „два баса на една струна“, „съвършената комбинация“, „братя по оръжие“, „едно е повече от две“, „отборът“… За читателите остава задачата да четат „между редовете“ и да си „вземат“ толкова „единици“ мъдрост от чуждите послания, колкото им е нужен за постигането на личен успех.
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
Много често отдаваме на случайността повратностите в живота си, но всъщност те са резултат от избора, който правим при срещата си с някого. Даваме шанс на обстоятелствата и сами избираме кого да допуснем до нашия чудат свят. Да живееш или да работиш с някого, да пожелаеш да го опознаеш толкова дълбоко и да приемеш неговите недостатъци и малки прегрешения така, че те да ти се струват нормални – това е летвата, оценката, която поставяш на самия себе си. И мъдростта да приемеш, че ще се справиш по-добре, когато не си сам.
В „1 + 1 = 1“ разговаряме с интересни, силни и различни хора за умението да живеем и работим с някой друг и да постигнем успех. Говорим за успеха като възможност и удовлетворение да правим това, което искаме и обичаме. За партньорството между талантливи, ярки и силни личности, които не се страхуват нито от своето его, нито от егото на другия. Това е и законът на успеха във всяко партньорство, независимо между какви хора и в каква сфера е то – двамата в тандема да чувстват пълната свобода да бъдат себе си. Да могат да се развиват и
реализират, без единият да се опитва да доминира, а другият да живее или работи в неговата сянка. Няма по-тъжно нещо от това някой да гасне и се губи във волята на другия. Емоционалната зависимост, от една страна, и желанието за контрол, от друга, всъщност не водят до партньорство, а до изкривени взаимоотношения с опустошителни поражения. Неслучайно успехът идва при силните личности, които не се страхуват да приемат предизвикателството да живеят в хармония със себе си и в баланс с другия в общо цяло.
Някой предположи, че всеки от партньорите ще казва само добри и хубави неща за другия. А и по какъв друг начин би могло да бъде? Някои от тях са израснали заедно, но не са се разминали и са се развили в една посока, като всеки е запазил своята индивидуалност. Други са се намерили след уроците и опита, натрупани от живота, и са готови да ги споделят, когато правят нов избор. Но и едните, и другите с времето и преодоляванията са създали дълбоко уважение и доверие помежду си и са се научили да се приемат такива, каквито са. Нито имат спомен и познание за недостатъците на другия, нито желание да променят каквото и да е у него.
С някои от хората в двойките заедно пораснахме, намирайки себе си, и имаме представа кой през какво е преминал. С други се срещнахме за първи път, но разговорът протече като между близки хора, защото след споделянето на опита за успеха и партньорството неизменно
стигахме до темата за обичта. А стигне ли се до нея, всички ние се чувстваме въодушевени и заредени, защото тя е в основата на всичко добро, което се случва в живота ни. Убедена съм, че всеки би могъл да участва в този разговор със своята приказка за срещите, изборите, партньорството и успеха, който постигаме, като се реализираме чрез тях.
Благодаря за срещите, доверието и споделянето!
Веселина Паскова
***
Румен Бояджиев: Как поддържаме живеца в партньорството?… В основата на всичко е все пак любовта. Бих избрал и друга дума – привързаност, уважение, дълбоко възхищение от съвкупност от качества, които харесваш и ти е приятно, спокойно и сигурно. Малки, но сигурни неща, които изпълват живота ти.
Даниела Кузманова: Никога не съм се съмнявала, че ще бъдем добър тандем в житейския смисъл на това понятие. Спонтанно, но и овладявано във времето, това, което ни събра, не може да ни раздели или противопостави. Съхранихме го. А творческият тандем е негово следствие. Опазихме се от превратностите, които професията ни претърпя, запазихме чисти помислите си за изкуството, не се поддадохме на безкритичната вълна, която опустошава неговата святост. Доколко е добър нашият тандем, ще оценява друг. Може би някой, който се вслушва в песните ни…
***
Мария Гроздева: В една връзка най-ценното е доверието и подкрепата – да си сигурен, че няма да бъдеш предаден никога. Уцелила съм десетката. Какво по-хубаво!
***
Теодосий Спасов: Когато се окажеш обаче в божествена комбинация, каквато, смятам, сме ние с Бойка, резултатите винаги са добри. Животът ти е пълен, интересен и приятен. Това ти позволява да се развиваш особено силно в духовната сфера, в изкуството. През цялото време двамата се допълваме, провокираме, а в последните години започнахме и да работим заедно. Бойка не я свърта, развива се непрекъснато. В последните години започна да се занимава с режисура, а аз създавам музиката към произведенията, които поставя. Обменяме впечатления и идеи, провокираме се взаимно. Интересен, обогатяващ и зареждащ процес и специално, незаменимо общуване, в което се чувстваш пълноценен и удовлетворен.
Успехът, или успехите, които сме постигнали заедно и поотделно, се дължат преди всичко на хармонията и спокойствието помежду ни. Най-важното условие за реализация в партньорство е човек да има свободата да чува своя вътрешен глас и да осъществява спокойно това, което чува – без притеснения и зависимости. Така според мен двама души успяват и заедно, и поотделно. Срещата ми с Бойка ми даде криле. Дотогава знаех посоката, имах таланта, бях зареден да го развивам, но като че ли не успявах да полетя. Свободата на полета липсваше. С Бойка сякаш започна ново начало – почувствах се по-сигурен и силен. Узрях, усетих се пълноценен мъж, свободен творец, способен да се развива, да се раздава и да дарява. Защото изкуството е преди всичко раздаване в общуването.
Бойка Велкова: Най-важното условие да се съхрани дълго едно партньорство, е доверието, толерантността. Да не нахълтваш грубо в територията на другия, да знаеш кога да се оттеглиш, кога да си много близо, да усещаш, когато човекът до теб има нужда от помощ и подкрепа, да споделяш радостта и болката му.
***
Андрей и Дарина Яневи: Ние сме и първите си критици и коректив, взаимното ни доверие е безрезервно. Възприемам Дари като голямо енергийно кълбо, в което има всичко. Обичам да съм озарен от неговото сияние.
Памела Никсън и Васко Василев: Конкретно за нашето партньорство с Васко и срещата на нашите две съзнания съставките са любов, лоялност, доверие и талант. Любовта, несподелена от лоялността, създава несигурност. Лоялността, която не открива взаимност в любовта, постепенно се изчерпва и стопява. Сляпото доверие в несъществуващ талант може да доведе единствено до разочарование. А талантът, който избира да пътува сам в развитието си и не е в състояние да се довери на партньор, се обрича на самота.
При срещата ни с Васко тези четири елемента бяха налице и оттогава не сме престанали да разчитаме един на друг и да си бъдем опора взаимно. С течение на времето и поради различни обстоятелства балансът между тези толкова важни условия за нашето специално партньорство се променяше по един или друг начин, но нито едно от тях не отпадна. И сигурно точно заради това сме благословени с толкова дълго и удовлетворяващо партньорство.
***
Десислава Стоянова: От какво зависи успешното партньорство?… Основното е да можеш да оцениш позитивите на другия и да го уважаваш такъв, какъвто е. Всеки да приеме по малко от другия, за да се създаде една обща територия, която е двигател и основа за партньорство.
Александър Кадиев: Условието за добро партньорство е, първо – работата, която вършите заедно, да е добра. Това сплотява, обединява двамата около обща цел. Следват личностните характеристики – няма еднакви хора и се налага понякога човек да стиска зъби, да отстъпва и да щади чувствата на партньора. И още – да съдиш по-малко, да поощряваш повече. Вниманието и грижата са най-важни, независимо какво е партньорството и между какви хора.
***
Мариан Бачев: Когато работим, се допълваме страхотно и съвсем естествено партньорството ни прерасна в ценно приятелство. Колкото и да се доближаваме в идеите и представата за реализацията на нашите проекти, няма навлизане в личното пространство и в живота на другия в каквато и да е форма. Нищо не натежава на нашите взаимоотношения. Имаме еднакви интереси и сме щастливи, че работим това, за което сме учили и което обичаме. Малцина могат да се похвалят с подобна професионална съдба. Късметлии сме. Имаме една и съща кауза – да творим, за да създаваме положителни, добри емоции за хората.
***
Ернестина Шинова: С Андрей сме заедно непрекъснато, никога не сме се разделяли. И в работата са малко нещата, които сме правили поотделно. Връзката ни е толкова отдавна, че ми се струва, че е била неизбежна. Признавам, съпротивлявах се вътрешно. Не ми се иска да имам усещането, че съдбата ми определя посоки и избори. (…) Просто живеем заедно и сме едно във всичко.
Андрей Слабаков: Във всяко партньорство има и свобода, но има и съобразяване с човека до теб – компромиси, да го наречем. Неизбежни са, но важното е да не са големи. (…) Трябва да си пълен идиот да се опитваш да променяш човека, с когото си. В крайна сметка ти си го избрал и си решил да бъдеш с него. И то точно такъв, какъвто е. Другият вариант е, че просто не си го харесвал, а си с него кой знае поради какви причини.
Ернестина Шинова: Имах късмета да свържа живота си с човек, който е комплексно интересен. Не мога да разделям части от него и да казвам: „Това ми харесва, това – не“. В главните неща сме юмрук. Отбор. И няма вятърни мелници, с които да се борим. Всичко останало е допустимо и оправдано. (…)Трудните моменти – и тях преодоляваме заедно. Кога с чувство за хумор, кога със страх и безпокойство или с борба. В дома ни когато някой има проблем, той е проблем на цялото семейство. Същото е и с успеха. Успее ли един, успехът е за всички. И смятам, че точно така трябва да бъде във всяко семейство. Всичко сме преодолявали и изживявали заедно…
***
Христо Йоцов за Хилда Казасян: Защо е успешна комбинацията ни с Хилда?… Имам отговор
на този въпрос в едно изречение: защото успях да я убедя, че може и трябва да следва пътя си и че рано или късно ще дойде нейното време. И то дойде. Нейната музика, това, което може да прави много добре, е джаз, а не комерсиалната музика.(…) Никога не сме имали търкания и недоразумения нито в професионален, нито в личен план. Имаме си доверие и в нашето партньорство в мое лице тя има насреща си човек, който може да превърне в продукт всяка нейна музикална идея. (…) Тандемът ни затова е и успешен – защото се учим взаимно. В процеса на наместване и леки отстъпки всеки от нас се учи и израства. Всяко едно партньорство се получава с отстъпване, с настъпване не става. От Хилда се научих „да си слагам ципа на устата“, да бъда по-толерантен. В един период от време бях доста рязък, дори бих казал – надменен. В смисъл, че вярвах в някои неща за музиката, от които не исках да отстъпвам и да правя компромиси. Това ме вкарваше в конфликт с някои хора.
Хилда: Убедих се с времето, вече съм абсолютно сигурна и нямам никакво съмнение, че за да е успешно партньорството, е необходима истинска и чиста обич между хората, които са в него. Това за мен е задължителната основа, на която то да се изгради. Не знам при другите партньорства как е, но в конкретния случай говоря за човек, който е сред най-близките ми хора. Обичаш някого толкова много, че си абсолютно сигурен – той никога не би те предал, каквото и да се случи. Както и ти него. Чувството на пълнота в такива взаимоотношения е несравнимо, защото ти дава свобода и спокойствие да разгърнеш възможностите си, да твориш и да надграждаш. (…) Ние сме една страхотна комбинация!
***
Кирил Вътев: Доверието в работата с хората е решаващо за успеха. Ако сме постигнали успех [с Тодор Вътев], той се дължи най-вече на доверието, което двамата успяхме да създадем у всички, с които работим. Доверието според мен е по-ценно и от здравето, защото от недоверие можеш да се разболееш.
***
Сибина и Асен Григорови: Струва ми се, че в основата на успеха и в живота, и в работата на двама души е интелектът. Необходим е разум и от двете страни, за да може отборът да дава отпор и да оцелява при различни ситуации и проблеми. С Асен сме сами в партньорството си, не сме допускали – надявам се и занапред да е така, обстоятелства или хора да оказват влияние върху взаимоотношенията ни. Изградили сме механизми, за да се чувстваме в живота и в работата си комфортно.
***
Марио Мишев: С Иван не можем да съществуваме отделно и при изнасянето на уроците. Ако се налага да ги водим поотделно, не се получава, забиваме и двамата. Имам чувството, че си знаем и следим мислите, разбираме се с поглед и казваме изречения, които другият вече е помислил. Добър тандем сме.
В работата се допълваме великолепно заради единомислието ни и заради доверието, което сме създали един към друг. Гледаме в една посока, а разликите в характерите ни помагат в работата. Познаваме се много добре. Знаем изцяло негативните си качества, които другият може и да не харесва и в началото са пречели, но всъщност са спомогнали да изградим баланса помежду си. (…) Успехът ни се дължи на постоянството, което показахме в периодите, в които дейността ни не ни носеше нищо. Не като приходи – тя беше повече като хоби и нямахме ясна представа каква е целта ни в дългосрочен план. (…) Щастлив съм, че интересът към историята и една ученическа хрумка създадоха помежду ни здраво и успешно партньорство, дълбоко и искрено приятелство. Най-важното условие за каквото и да е партньорство е да си преглътнеш егото.
***
Албена Денкова: стимулът да си свършиш работата до забрава, без значение от време, усилия и изтощение, е изключителен двигател. И когато усетиш вътре, дълбоко в себе си, че си се справил, топлината на удовлетворението, която те залива, е невероятна.
При работата ни с Максим това се получаваше. В първите две години на нашето партньорство изоставах технически, но той ми помагаше много. Полагах усилия, защото ако искахме да сме добра двойка, трябваше да изглеждам достойна и равна на него върху леда. В артистичен план нямахме разминавания, работеше се главно техническата база. Максим ме научи да вярвам. И най-важното – да разчитам на себе си.
***
Амебата: Най-доброто в нашите взаимоотношения е, че имаме пълно доверие един на друг. (…) Доверието е най-важното условие за добри и дълготрайни отношения от всякакъв характер. (…) Нямам чувството, че годините са ни променили. Да, измененията се виждат в огледалото, но сме същите двама приятели, които висяха на „Кравай“.
Нашият бизнес по принцип е доста коварен – появява се и се развива една хазартна склонност и ако партньорите са дребнави, няма никакъв шанс да оцелеят.
Елица Пенова
Книгомания
