ЮЛИЯ СТАНКОВА
“Докосване в тълпата”
(Размисли върху Евангелието на Марк)
22 март – 22 април 2018
Вернисаж: 22 март (четв.) 18:30 – 20:30 часа – ул. “Цар Самуил” 47, София
Преди седем години бях поканена от френските художнички Елизабет Ламур, Бетси Пекино и Ан Бружирар да участвам заедно с тях в изложба, посветена на изцеленията, описани в евангелието на Марк. Подредихме изложбата в най-старата катедрала на град Виен, разположен на река Рона. Това събитие остави в мен красив спомен за каменни църкви от ранното средновековие и купища антично-римски останки, които можеха да се видят както в музеите, така и разпръснати навсякъде из града.
Най-важната част от подготовката ми за тази изложба беше внимателното прочитане на евангелския текст, което ми помогна да „извадя“ от него няколко нови композиции, между които: „Изцелението на кръвоточивата жена“, „Изцелението на слепия при Витсаида“, „Изцелението на глухия гъгнив човек“ и „Възкресението на дъщерята на Яир“.
След като изложбата приключи, почувствах, че за мен тя е само началото на нещо, върху което тепърва ми предстои да работя. Продължих да чета евангелието на Марк като едновременно с това създавах нови композиции и ето, че се роди една серия картини, които представляват моя прочит в образи на този скромен и вълнуващ текст.
Накрая ще добавя, че храня лична симпатия към това евангелие заради неговата краткост. Марк спестява някои неща като Благовещението и Божественото зачатие на Христос, родословието и събития от детството Му, както и чудното зачатие на Йоан Кръстител, но описва подробно изцеленията, извършени от Христос. А едно от тях – изцелението на глухия и гъгнив човек, присъства единствено в неговото евангелие.
Изцеленията на Христос са израз на безмерната Му любов и състрадание към всеки човек, отпаднал от руслото на живота поради болест или недъг. Като го изцелява, Христос му връща изгубените Божи дарове и му дава възможност да се въздигне до мястото, което Бог изначално му е отредил. Това придава на целия текст по-скоро човешко, отколкото божествено измерение и той ни става близък, вълнува ни и ни оставя обогатени с усещането, че сме обичани.
Юлия Станкова
