Намираме се в галерия Ракурси на 17 април 2018 г. От изложените картини се подават жълти и зелени пластики, виждаме рисуващи ръце, лимони, нарове и разбира се чаши с кафе, защото това е Закуска в ателието – новата изложба на Атанас Хранов.
Питаме се дали чашите с изпито кафе и плодовете са част от сутрешния интериор в ателието на художника или зад тях се крие нещо повече ? В отговор Атанас Хранов ни разказва, че не става въпрос за закуска или за ателие, а за духовното пространство, което всеки носи в себе си. Един лабиринт, който сам конструираш и променяш ежедневно с решенията, мечтите, страховете и желанията си. Именно в него се крият картините и трябва да преминеш през всички тези състояния, за да намериш конкретната картина, сподели творецът пред sofiapress.com.
За реалистичните образи на предмети от бита и човешки лица господин Хранов допълни, че присъстват в картините, защото чрез тях си обясняваме това духовно пространство и те ни помагат да му повярваме.
Чудесата са навсякъде около нас, но въпросът е вярваме ли в тях и ако не вярваме – какво да направим, че да ги видим ?, ни пита творецът и твърдо заявява вярата си.
Разговорът ни, по повод новата му изложба, продължава с една морска история, вдъхновила го за създаването на картината Портрет на едно пътуване. Разказът е свързан с другата му голяма страст – ветроходството.
По време на поредното му приключение в открито море, една нощ след едномесечен престой в Атлантическия океан, художникът остава сам, изправен пред черния хоризонт, в който морето и небето се сливат в едно неразличимо цяло и единственото, което остава известно, е че си някъде по средата и се движиш. Изведнъж се появиха светлини в океана. Но реално няма какво да свети долу във водата…освен някоя американска подводница, шеговито ни разказва авторът на Портрет на едно пътуване. Това предположение му се струва абсурдно, но така или иначе няма време за размишления върху ситуацията, защото в следващия момент светлините се обръщат към него.
Когато започнаха да плават точно срещу мен усетих онзи атавистичен страх, който изпитваме, когато ни се случва нещо необяснимо. Сърцето ми спря при вида на огромните светещи петна, които застанаха успоредно на яхтата. След няколко мига се чул плясък и художникът се успокоил – разбрах, че е от плът и кръв, не е плод на други светове. На следващия ден при разговор с капитана мистерията се разплела – тайнственото явление всъщност били фосфоресциращи китове. Но въпреки рационалното обяснение, емоцията завладяла художника, била достатъчно силна, за да я материализира в картина с името Портрет на едно пътуване.
Така, с приключенски дух и художествен замах, Атанас Хранов съставя вече 65-та изложба. Във връзка с творческия процес ни споделя, че работи с категоричност и цели резултати, свързани с предметния свят. Вярва, че създаването е много повече дисциплина и решителност, а муза няма – това е просто, за да звучи красиво.
Дали наистина има муза или не, оставяме да прецените сами, а защо не и докато разглеждате непоказваните досега творби от новата изложба на Атанс Хранов – Закуска в ателието. Тя ще остане в галерия Ракурси до 4 май 2018 г.
Какви са думите на поетът Александър Секулов за картините от Закуска в ателието можете да прочетете ТУК.
Повече информация относно цените на картините можете да получите на място в галерия Ракурси, тъй като управителят и галеристът заявиха нежелание тази информация да бъде публикувана на сайта на sofiapress.com
Виолета Цолова
