В предишен материал ви запознахме с книгата ,,Мисли малко: Най-малкото изкуство в света“, написана от Ева Кац. Тя описва работата на 24 съвременни художници, които правят изкуство, което може да се побере в дланта на ръката ви. Ето кои автори още творят в това детайлно направление на изкуството.
Художника Джо Фиг от Кънектика работи дребен мащаб в моменти на отчаяние. След като прави големи картини в продължение на години, той попада в творческа дупка. И творенето в миниатюрен мащаб му помага да изчисти ума си. Докато Фиг се люлее между големи картини и малки триизмерни парчета, той казва, че неговата миниатюрна работа “дава на зрителя гледна точка на Божиите очи”, “създава усещане за воайорство” и “му позволява да създаде огромна площ в рамките на разумно количество пространство.” Всъщност Фиг включва доста информация за своето собствено художествено ателие в миниатюрните си скулптурни изображения. Поглеждайки отблизо и ще откриете произведения на изкуството, рафтове, пълни с материали и често артист-лилипут, който замислено наблюдава творбите си.
Дина Бродски започва да практикува миниатюрната живопис , когато тя е на не повече от пет години. По време на първото си учебно занатие по рисуване, тя получава голям лист хартия и насочена от учителя си, започва да скицира. ,,Започнах с рисунка, която отнема около един сантиметър хартия”, спомня си тя в книгата. ,,Учителят ми казваше да правя по-големи, но аз бях напълно неспособна да го сторя.” Учителят отпраща Бродски у дома и казва на майка и,
че ,,няма защо да преподава” на детето. Въпреки това, желанието на Дина да работи в малък мащаб никога не се разклаща. Като възрастна, тя комбинира класическите техники за рисуване, които усъвършенства в училището по изкуства.
Към днешна дата удожничката прави мини маслени картини и рисунки. В настоящата серия, наречена ,,Пътеводител за колоездене на Лилипут”, тя описва сложните пейзажи, които среща при дълги разстояния с велосипеди. Учудващо, кръговите платна са с диаметър само 5 см. За Бродски всяка творба представлява “опит да заснема конкретен момент по време на пътуванията си, за да ги върна в ярък вид в моята памет”.
По време на кариерата си в рекламата, Роза де Йонг научава, че по-малкото е повече. Холандската художничка прилага същата тази философия към скулптурите си, които изработва в стъклени епруветки. Готовите продукти приличат на терариуми, пълни с мистични градове, разположени на буйно обрасли планини. Автрорката създава тези мънички светове, като сглобява скали, пръчки и моделни влакови материали с пинсети, малки ножове, владетели и, разбира се, търпение. ,,Трябва да сте наясно какво е от съществено значение за вашата история и какво не,” обяснява тя.
Подобно на други художници, които работят миниатюра, Джон Алмеда първоначално е привлечен от този мащаб, поради препятсвията, които предоставя в керамичната практика. Уморен да прави все по-големи и по-големи съдове, той се подлага на промяна. Миниатюрните версии на съдове е добре дошло предизвикателство. Сега елегантните саксии на Алмеда не са по-големи от стотинка. Той ги оформя на едно малко колело, което е проектирал и нарича “Кюри”. Грънчарят използва върха на показалеца, за да оформи кривите на творенията си. Все пак авторът не изоставя и големите си творби. Той твърди, че едната му дейност помага на другата. ,,Създаването на малки творби направи огромно влияние върху по-големите ми. Безкрайно съм наясно с тънкостите на голямо произвеедение. Определено ме е направи по-добър грънчар.”
Преди няколко години артистката Даниел Клъф иска да се предизвика сама, затова ,,започва да шие много големи и малко малки размери по едно и също време”, казва тя пред Ева Кац. Клъф се наслаждава на двете занимания и продължава да бродира малки произведения, защото те са лесно преносими. Красивата художничка и дизайнер от Кейптаун продължава да е много заета. Наскоро миниатюрната работа на Клъф беше фокусирана върху бродирани портрети, които разпалиха практиката на миниатюрен портрет, популяризиран от английските бояджии, като Ханс Холбейн през 1500-те.
