Sofiapress се срещна с Дончо Дончев, за да разкаже за настоящата си изложба в Локарно и за поканата му да бъде част от едно важно събитие за света – честването на 500 години от смъртта на Леонардо Да Винчи.
Какви работи представихте в Локарно?
Работите, които представих в галерията са единадесет. Водещата картина е‘‘Мадона‘‘, която е интерпретация върху работа на Леонардо Да Винчи. Рисувах върху кройки от модни списания, като използвах линиите, за да създам образ. Останалите десет картини са две по две и всяка една двойка е изградена от натурна рисунка, и нейния огледален образ от кройките.
Цялата организация беше направена от Арминио Скиоли, който е галерист, колекционер и продуцент. Работата ми с него е плодотворна. Той беше куратор на моите участия в Експо Милано 2015, Експо Астана 2017, както и на други събития в Швейцария. Чрез него през лятото на 2018 се срещнах с швейцарския президент – Ален Берсе и му направих портрет. Нарисувах портрети също на Далия Грибаускайте – президент на Литва, който сега е в Президентския дворец във Вилнюс, Марко Солари – президент на кинофестивала в Локарно и на Питър Грийнауей световнозивестен
режисьор, писател и художник. На втори май беше събитието в галерия „Леонардо да Винчи“.Там рисувах пред публика върху голямо платно, разположено на стената на крепостта,проектирана от Леонардо. Пресъздадох една от най-интересните и обгърнати в тайнство картини ‘‘Салватор Мунди‘‘(“Спасителят на света“). Освен, че е най-скъпата, е и много противоречива, защото някои я приписват на Да Винчи, други категорично твърдят обратното. Това ме вдъхнови да я нарисувам като карта за игра. Обърнах изображението от двете страни и се получи една провокоция.
Колко време Ви отне рисуването на портрета на Леонардо да Винчи?
Портрета на Леонардо направих във „Вила Скиоли“, предходния ден върху дърво, което бях грундирал и подготвил предварително. Височината му е около два метра и работих 40 минути. Мястото е уникално, защото е било собственост на фамилия Кривели. Лукреция Кривели е модел на Леонардо за създаването на шедьовъра „Прекрасната Ферониера“.Гостите, дошли на събитието приеха с голям интерес и много топло моето представяне. Сред тях беше и Лоренцо Рудолф, организатор на Арт Базел.колекционери, артисти и арт дилъри. По време на представянията ми, на старинен инструмент от времето на Леонардо свиреше Пиетро Бианчи, магнетичен музикант. Всичко беше на високо ниво и организирано с голямо внимание. Националната телевизия на Швейцария излъчи 30 минутен репортаж. Също така беше отразено с интервюта и материали в медиите. Навсякъде бях представен като български артист, което приемам като успех не само за мен, но и за страната ни.
Много време ли Ви отне да подберете картините си и после да ги подредите в галерията?
Не ми отне дълго време, защото познавам пространоството в галериятаи знаех какво пасва на всяка една от стените. Всичко е много стилно подредено. ‘’Codex Metamorphosеs’’ е дълга моя серия, върху която работя от години. Това са метаморфозите на Овидий, както и на модерниста Кафка. Леонардо е мост между древността и бъдещето. Неговите рисунки, кодекси и изобретения са трансформирани в нашето време.
Заедно с куратор ли експонирахте картините или сам преценихте
как да бъдат разположени?
Исках да ги аранжирам сам. Подредих ги две по две. Мадоната е самостоятелна, а ‘‘Салватор Мунди‘‘ го поставихме, след като го нарисувах, на едната празна стена.
Споменахте и за другите артисти, те как реагираха на работите Ви, каква комуникация осъществихте?
Реакциите на другите бяха много приятелски. Сближихме се помежду си. Може би в бъдеще ще работим с Алберто Ди Фабио, прекрасен артист, който излага в галерия “Гагосян“ и също като мен е правил изложба в ЦЕРН. Другият беше фотографа Лука Ферарио, заснел „Тайният павилион“,
работа на известния архитект Марио Бота.
Колко време продължи честванвето от открвиването до края?
Това бяха два дни с наситена програма, която беше основно в галерия“Леонардо да Винчи“ в Локарно и „Вила Скиоли“ в Пура. Арминио и Паоло Скиоли организираха всичко изключително професионално.
Те имат ли голяма колекция от изкуство?
Огромна, да. Те са потомствени колекционери. Това е един музей, в който имах щастието да живея и рисувам за седмица. Имат импресионизъм, азиатско, африканско, съвременно изкуство. Няма празен сантиметър по стените. Гербът, който е на челото на „Прекрасната Ферониера“ е същия, като на вътрешната стена на самата вила.
Какво е усещането?
Красиво и зареждащо място. Изпитах огромно вълнение и тръпка. Най-важното за мен е, че направих голяма крачка в професионалното си развитие и навсякъде бях представен, като български артист. Определямтова не само като личен успех, но и като успех за моята страна.
