Откриване: 19 декември, четвъртък, 19 часа
Иван Мудов коментира и предизвиква стереотипите – както в реалността, която ни заобикаля, така и в рамките на художествения свят. Много често обект на неговите работи са социалните и политическите навици, а също и изкуствено изградените групови взаимоотношения, базирани на суета и модели на подражание. Художествената му практика включва пърформанс, видео, акции, обекти, инсталации. По един смислен, чаровен и забавен начин Иван Мудов провокира, прекрачва морални, етични и дори законови граници, за да подчертае преднамереността и фалша в съвременното общество.
Иван Мудов (р. 1975, София) завършва Националната художествена академия в родния си град през 2002. Още същата година участва в Манифеста 4 във Франкфурт и оттогава е активна част от световната арт сцена. През 2005 участва в Първото Московско биенале, а през 2007 е един от представителите на България на Венецианското биенале. Работи с галериите Алберта Пане, Париж/Венеция и Галерия Прометео, Милано.
В последните си проекти Мудов разглежда някои установени правила – както доминацията на живописта (и представите за това какво представлява една картина), така и принципите, смисъла и същността на колекционирането. Като цяло става дума за вкуса и за трудната битка с инерцията на гледането, виждането и възприемането. В новата си изложба в галерия Структура художникът „закача“ един до болка познат, но и подминаван проблем – този за интериорите на обществените сгради. Местата, които трябва да възпитават масовия вкус, най-често са развъдници на лошо качество. Предлагайки като алтернатива „бели“ картини, под чиято боя прозират паролите за достъп в интернет (традиционно предлагани ни за „добре дошли“), Иван Мудов не само отваря дебата за стойността на показваното изкуство, но и обръща вниманието ни върху едно драматично разминаване – между глобалния високо технологичен свят и съпротивата на битово ниво неговото присъствие да бъде осъзнато. Названието „Картини за хотели и музика за асансьори“ само по себе си е концептуална работа. В изложбата няма никаква музика. Авторът иронично използва станалия нарицателен за посредственост и халтура термин, за да подчертае масовото увлечение по леките жанрове. По този начин насочва вниманието ни към онези характеристики на обществото, свързани с лесна обработка и манипулация. В изложбата са включени и произведения от предишни работи на художника („Фрагменти“, 2002-2007; „Вино за откриване“, 2007-, “Чешмяна вода”, 2007-), които засягат проблемите за авторството, оригинала и имитациите. Като начало, но и като финал на изложбата служи видеото “Performing Time” (2012), в което Иван Мудов предлага на зрителя да проследи как контролира физически времето, като мести сам стрелките на часовника в рамките на 24 часа.
