За талантът на Ивана Кобилца могат да бъдат отговорни различни причини. Добро образование, смелост, пътуванията ѝ, широкоскроеността ѝ към светa. С отворени обятия тя попива отвсякъде. Иска да види всичко, да зърне зад всяка една завеса и тази притегателна сила никога да не угасва.
Според мнозина, Кобилца е най-значимият художник на Словения, а според всички – безспорно заема челното място сред жените. Тя рисува основно с маслени бои и рядко с пастели. Жанровете, които избира са натюрморт, портрети, жанрови сцени от ежедневието. Портретите, обаче, остават приоритет до края на живота ѝ.
Образованието на Кобилца е на първо място, благодарение на заможните ѝ родители. Те могат да си позволят нейното въвеждане в светския живот. Най-напред, тя учи в Урсулинската гимназия в Уимбълдън, където биват записвани единствено момичета от католически семейства. Именно там Кобилца прави първите си стъпки в изобразителното изкуство. Когато навършва 16 години, тя е вече сигурна в желанието си да стане художник. Заедно с баща си заминава за Виена, където разширява мирогледа си към изкуството. Запознава се с творчеството на старите майстори в изобразителното изкуство като Леонардо да Винчи и Микеланджело, и започва да копира техните творби. Остава във Виена за една година. Следващата дестинация е Мюнхен, където е записана в частно училище за момичета, ръководено от Алюа Ердел. Тук, Кобилца рисува в друг стил от друго време. Ердел преподава, а и самият той рисува, в стила на холандските художници от 17 век. Характерно за тях е концентриране на вниманието във всеки един дребен детайл. Възможно най-голямо изфинване на произведението. Възпитанието от тази школа става част от творчеството на Кобилца и в картините ѝ може да се забележи прецизността към детайла. Това прави нейните портрети по-желани и получава поръчки от хора намиращи се в различните слоеве на обществото. От обикновени до високопоставени офицери. Това, може да се каже, е една от основите, в по-късен етап, тя да успява да се издържа като художник. Да бъде самостоятелна и независима.
През 1888 г., във Виена, тя подрежда първата си самостоятелна изложба. На следващата година се завръща в родния си град Любляна, където следва втора. Всъщност, това е въобще първата състояла се в Словения изложба. За жалост, Кобилца е цензурирана. Тя се завръща от други земи, където изкуството е на друго ниво, възприема се по-различно и либерално. Словенското общество е все още консервативно. Картина, на която сестрата на Кобилца е нарисувана с оголени рамене, създава впечатление на посетителите. В знак на ярост, Кобилца нарязва голяма част от произведенията си, а през 1891 г. заминава за Париж, където бързо се приобщава и още в същата година прави изложба в популярния Парижки салон. Следват още две такива на същото място – 1892 и 1897 г. Докато е във Франция, Кобилца научава и друг стил на рисуване. Тя влиза в обкръжението на представители на Барбизонската школа и заедно с тях рисува на открито. Пленерът бил новост за нея.
Но и с това не спират нейните пътувания. Следващата спирка била Флоренция, където тя значително по-обстойно изучава италианското изкуство. Кобилца става първата словенска жена, която представя творби на популярното Венецианско биенале. Още една причина нейното творчество да е от значение за словенската история на изкуството.
През 1897 г. се премества в Сараево, където остава седем години, а след това отново се връща в Любляна за кратко. Следва и пребиваване в Берлин за осем години, но избухването на Първата световна война я принуждава да се завърне в словенската столица.
В нейното изкуство, както вече отбелязахме, най-вече присъстват натюрморт и портрети. По принцип, оттук нататък следва импресионизмът и много художници поемат по този път. Той е интересен стил, дава поле за разгръщане на огромен талант и потенциал, и не позволява изпадане в монотонност. Но за добро или лошо Ивана Кобилца се консервира. Това е като парадокс на нейното желание да зърне зад всяка една завеса и да изучи света. Също така, работейки в толкова различни жанрове на разнообразни места из Европа, интерес повдига въпросът – защо продължава с портретите и натюрморта? Може би именно защото е видяла много и е избрала най-комфортното за нея. Може би именно защото е видяла света, но все пак е предпочела да се завърне у дома… в портретите и в Любляна. Факт е, че тя се съхранява. Но е факт и, че в края на живота ѝ, става все по-трудно да създаде интересни и живописни картини. Те дори са изключителна рядкост. Именно поради тази причина нейното име предизвиква дебати сред словенските и европейските изкуствоведи. Един художник не може да впечатлява единствено с портрети, особено във време, в което фотографията се изкачва на трона. Но въпреки това, предходните ѝ постижения остават, както и съпровождащото я от хората описание – най-значимата жена художник на Югославското кралство. Така, през 1926 г. на 64, тя умира в своя роден град.
Снимки: Wikipedia
Автор: Пламен Михайлов
