„Разкази с часовников механизъм“ е ярко литературно потвърждение на травмите от войната, пронизано от мека поетичност, от тиктакане на часовник, който отмерва миналото и настоящето, живота и смъртта, астрономическото и човешкото време. Авторът Фарук Шехич е създал свидетелство за историчност и памет, защото „Това беше моята несъзнателна мисия: да оцелея, да разказвам, да пиша“.
„Разкази с часовников механизъм“ (Издателство “Колибри”, превод: Соня Андонова, 176 стр., цена: 16 лв., корица: Капка Кънева) обхваща петнайсет разказа, петнайсет парчета живот на фона на бруталната война в Босна и Херцеговина през 90-те години на XX век. На границата между реално и въображаемо, с нюанси на сюрреализъм и магически реализъм, се редуват военни сцени, блянове за мирен и ведър свят, за далечни пътешествия, митологични препратки, аналогии с други страни и народи… В центъра на повествованието е човекът със своята крехка идентичност, с незаличените вътрешни белези, с усещането за личен апокалипсис.
Фарук Шехич е роден през 1970 г. в Бихач, Босна и Херцеговина. Завършва ветеринарна медицина в Загреб и философия в Сараево. В периода 1992-1995 г. воюва в Босненската армия. Работи като журналист и колумнист в сараевското списание „Старт“. Белетрист, поет, есеист и критик, Шехич е сред най-талантливите творци от бивша Югославия, представител на т.нар. „прегазено поколение“. Член е на босненския ПЕН център, носител е на престижни литературни отличия, между които Европейската награда за литература 2013. Книгите му са преведени на 15 езика. Сборникът „Разкази с часовников механизъм“ е публикуван през 2018 година.
Този издателски проект е финансиран с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия.
