Историята е важна, интересна, нужна. Но се простира отвъд часовете и учебниците по история. Това е оръжието, което човечеството трябва да използва умело. Нека се запознаем с някои не толкова познати чернокожи личности, допринесли за улесняването на нашето ежедневие и обогатяването на историята.
Изобретения и патенти
Лида Д. Нюман е афроамерикански изобретател и активист за женския суфражизъм – правото на жените да гласуват и да бъдат кандидатирани на свободни демократични избори. Известна е със своята патентована издръжлива четка за коса. Нюман е родена приблизително между 1865 и 1885 г. в Охайо, САЩ, но няма информация за точната дата на раждане и смърт. В края на XIX в. Лида създава четка за коса, която лесно може да се разглоби и почисти, тъй като съдържа отделение в долната част, което може да се извади. Патентът е издаден на 15 ноември 1898 г. – четири месеца, след като са подадени документите. Четката за коса е описана в патента си като „проста и с издръжлива конструкция“ и като „много ефективна, когато се използва“.
Като суфражистка Лида Нюман прекарва времето си в обикаляне на квартали в Ню Йорк и организиране на улични срещи, чрез които обучава преминаващи хора. През 1924 г., седем години след като избирателното право на жените е постигнато в САЩ, Нюман може да бъде намерена в избирателния списък на Ню Йорк в 51-и избирателен район като регистриран избирател.
Томас Л. Дженингс (1791-1856) е афроамерикански търговец и аболиционист в Ню Йорк. Аболиционизмът (на английски: abolitionism, от латински: abolitio – отмяна) е политическо движение (от края на XVIII и през XIX век) за премахване на робството, отмяна на търговията с роби и освобождението им в Западна Европа и Америка. Томас притежава и ръководи шивашки бизнес. 
След като дъщеря му Елизабет Дженингс е насилствено свалена от трамвай, предназначен „само за белите“, в Ню Йорк, той организира движение срещу расовата сегрегация в обществения транспорт в града. С други двама видни афроамерикански лидери Дженингс организира Асоциацията за юридически права през 1855 г. в Ню Йорк, която поставя предизвикателства пред дискриминацията и организира правна защита за съдебни дела. Той основава Абисинската баптистка църква – място за духовност и политика, лидер в афроамериканската общност.
Сара Маршъл се ражда в щата Северна Каролина на 01.01.1832 г. На 15 години се омъжва за вече освободения мъж Джеймс Буун, като самата тя е била робиня. Местят се в щата Кънектикът преди началото на Американската гражданска война (1861 – 1865). Сара работи като шивачка, а Джеймс е тухлен зидар. Те имат осем деца. Сара Буун живее в Ню Хейвън, Кънектикът до края на живота си.
На 17 юни 1890 г. патентното ведомство на САЩ одобрява заявлението на Даунинг за „нови и полезни подобрения на превключвателите на улично-железопътния транспорт“. Изобретението му позволява да се отварят или затварят превключвателите, като се използва месингова ръчка, разположена до спирачката на платформата на автомобила. Също така позволява превключвателите да се сменят автоматично в някои случаи.
Година по-късно, на 27 октомври 1891 г., двата му патента за пощенска кутия също получават одобрение. Дизайнът на Даунинг прилича на широкоразпространените – висока метална кутия със стабилна, шарнирна панта. До този момент желаещите да пускат писма трябва да ходят до пощата. Изобретението на Даунинг позволява лесен достъп до пощата както на жителите, така и на пощальоните. Идеята му за шарнирна панта предпазва писмата от дъжд и сняг.
Фредерик Дъглас Патерсън (1871-1932) е американски предприемач, известен с автомобила “Greenfield-Patterson” от 1915 г., построен в щата Охайо. По-късно той преобразува бизнеса си в “Greenfield Bus Body Company”. Докато следва в Държавния университет в Охайо, той става първият афроамериканец, играл във футболния отбор на учебното заведение.
Фредерик е най-малкият от четирите деца на Джоузефин Уц и Чарлз Ричард Патерсън. По-големият му брат се казва Самюел. Баща им е бил роб, избягал в Грийнфийлд, Охайо от Вирджиния малко преди Американската гражданска война. След като започва работа като ковач в града, Чарлз се жени за Джоузефин Уц, млада местна бяла жена. Докато Фредерик се роди, баща му вече има успешен файтонен бизнес със свой партньор. Родителите насърчават образованието на двете си дъщери и двамата синове. Въпреки това Фредерик напуска университета през последната си година и се мести в щата Кентъки, където става учител.
През 1893 г. бащата Чарлз изкупува дяла на своя дългогодишен партньор и преименува бизнеса на „Ч. Р. Патерсън и синове”. По това време синът му Фредерик се връща в родния си град Грийнфийлд, за да помогне на болния си баща в семейния бизнес. Той вижда потенциал във файтоните без коне и преобразува компанията в началото на XX век за производство на автомобили, като произвежда 150. Първият е завършен през 1915 г. – стилът на двата модела напомня на Модел Т на Ford. Продаден е за около $850.
Така Фредерик Патерсън става първият афроамериканец, който притежава и ръководи компания за производство на автомобили. По-късно той преминава към производство на автобуси и камиони и преименува компанията си на “Greenfield Bus Body Company”. След смъртта на Фредерик през 1932 г. синът му продължава да ръководи бизнеса, като най-накрая го закрива през 1939 г.
Родена е в Ямайка, Куинс, Ню Йорк. Работи като медицинска сестра, а съпругът ѝ е електротехник. Мари и Алберт имат две деца. Дъщеря им Норма Браун следва стъпките на майка си и става медицинска сестра, занимава се и със свои изобретения.
Мотивирана от това колко време ще отнеме на полицията да пристигне в нейния квартал, Браун измисля първата форма на система за домашна сигурност. Работното ѝ време не е стандартното от 9 до 17, а процентът на престъпност в Куинс, Ню Йорк е много висок. В резултат на това Мари търси начини да повиши нивото на личната си сигурност. 
Оригиналното ѝ изобретение се състои от шпионки, камера, монитори и двупосочен микрофон. Последният елемент е алармен бутон, чрез който да се извика незабавно полицията. Три шпионки се поставят на входната врата на различни нива – висока, средна и ниска за деца. На противоположната страна на вратата е прикрепена камера, която се плъзга нагоре и надолу, за да се вижда през всяка дупка. Камерата събира изображения, които излизат на монитора чрез безжична система. Той може да бъде поставен във всяка част на къщата. Системата има и гласов компонент, който позволява на Браун да говори с човека отвън. Ако е натрапник, полицията ще бъде уведомена с натискането на бутон. Ако е очакван посетител, вратата може да се отключи чрез дистанционно управление.
Изобретението на Мари Ван Британ Браун получава награда от Националния комитет на учените (не се знае датата на награждаване), както и интервю за “The New York Times” на 6 декември 1969 г.
Гладис Уест (родена 1930 г.) е американски математик. Известна е със своя математически принос, стоящ в основата на разработването на GPS. През 2018 г. е включена в Залата на славата на Военновъздушните сили на САЩ.
От ранна възраст Гладис осъзнава, че не иска да работи по тютюневите полета или във фабриките като останалата част от семейството си, и решава, че образованието ще бъде нейният изход. Тя е отличничката на випуска си в гимназията – завършва през 1948 г. Практиката на училището е да изпраща с пълна стипендия двама свои ученици с най-висок успех във “Virginia State College” – първата напълно подкрепена от държавата четиригодишна институция за висше образование за чернокожи. Уест избира да запише математика – дисциплина, основно изучавана по това време от мъже. Получава бакалавърска степен по математика през 1952 г., преподава математика и науки две години и се връща обратно в университета да завърши магистратурата си по математика. Работи като програмист в Naval Surface Warfare Center Dahlgren Division и като ръководител на проекти за системи за обработка на информация, използвани при анализа на сателитни данни. Тя е втората чернокожа жена, наета в центъра, и една от четиримата чернокожи служители по това време. Междувременно получава магистърска степен по публична администрация от Университета на Оклахома.
Активизъм
Родена е на 10 юли 1875 г., петнадесето от седемнадесет деца на Самюъл и Патси Макинтош МакЛеод, роби в Мейсвил, Южна Каролина. Като дете тя бързо открива колко ценно е образованието. За разлика от родителите си и голяма част от своите братя и сестри, Мари се ражда свободна.
След като завършва университет, се омъжва и има син на име Албърт, Мари преподава в Джорджия, Южна Каролина, Флорида и Илинойс между 1895 и 1903 г. преди да се установи в Дейтона, Флорида. В началото на 1904 г. тя открива гимназия, болница и институт “Daytona Normal and Industrial Institute for Negro Girls”. Популярността на Дейтона Нормал довежда до сливането му с Методисткия институт Кукман за мъже в Джаксънвил през 1923 г., като по този начин се превръща в колеж „Бетюн-Кукман”. Бетюн е първият председател на обединения колеж от 1923 до 1942 г. и отново от 1946 до 1947 г. По онова време тя е една от малкото жени в страната, заемащи тази позиция.
Докато създава ключови образователни институции, Бетюн ръководи женски групи, когато през 1917 г. е избрана за президент на Федерацията на цветнокожите жени във Флорида. Седем години по-късно тя става президент на Националната асоциация на цветнокожите жени (NACW), която е основана от издателката Джоузефин Сейнт Пиер-Руфин през 1896г. Мари се бори срещу расовата дискриминация и сегрегация във федералното правителство на САЩ. Бетюн става най-влиятелната афроамериканка в администрацията на президент Франклин Рузвелт и заради приятелството си с Елинор Рузвелт успява да влияе на политиката на правителството през 30-те години на XX век.
Деветорката от Литъл Рок е група афроамерикански ученици, записани в Централната гимназия на Литъл Рок, столицата на щата Арканзас. Училищният съвет се съгласява да приложи решението Браун на Върховния съд на свое заседание през май 1955 г., като приема поетапен план за интегриране на училищата. Планът предвижда да се започне от септември 1957 г. Същата година Националната асоциация за напредък на цветнокожите (NAACP) регистрира девет чернокожи ученици в изцяло бялата Централна гимназия, определени на база отлични оценки и посещаемост на часовете.
Няколко подкрепящи сегрегацията „граждански комитети” заплашват с протести и физическо блокиране на чернокожите ученици да влязат в училището. На 4 септември губернаторът на щата Орвъл Фабес изпраща Националната гвардия на Арканзас в подкрепа на комитетите. Гледката на военен кордон, спиращ достъпа на чернокожите ученици до гимназията, става национална новина и разделя града. На 9 септември Комитетът на църковните жени публикува декларация, осъждаща действията на губернатора и призоваваща за общоградска молитва. Дори президентът на САЩ Дуайт Айзенхауър опитва да предотврати екзалтацията на ситуацията и призовава Фабес да не се противопоставя на решение на Върховния съд.
Дейзи Бейтс влиза ежедневно в училище с децата в продължение на цяла учебна година (1957-58). Тя получава многобройни смъртни заплахи и тя и съпругът ѝ са принудени да затворят “Arkansas State Press” – седмичният им вестник, в който отразяват събитията около случая, както и защитават гражданските права на чернокожите жители в Арканзас. След дългогодишно отсъствие от града и различни социални дейности Дейзи се завръща в Литъл Рок след смъртта на съпруга си през 1980 г. и възражда “Arkansas State Press”.
Тя е била изнудвана, заплашвана, тормозена и нападана – физически и с пистолет – от привърженици на белия супремацизъм (превъзходство на белите) и полицията, докато се опитва да се регистрира и упражнява правото си на глас. По-късно тя насърчава хиляди афроамериканци в Мисисипи да станат регистрирани избиратели и помага на стотици лишени от свобода в нейната област чрез работата си в програми като Freedom Farm Cooperative – земеделска кооперация, чиито приходи отиват за дадена кауза. Тя безуспешно се кандидатира за Сената на САЩ през 1964 г. и за Сената на Мисисипи през 1971 г.
Барбара Джордън е и първата афроамериканка, както и първата жена, която произнася ключова реч на Демократичната национална конвенция от 1976 г. Тя получава Президентския медал на свободата, който се присъжда за „особено заслужен принос за сигурността или националните интереси на Съединените щати, световен мир, културни или други значими обществени или частни начинания“, както и многобройни други отличия.
През 1977 г. Маатай и съпругът ѝ Муанги Матай се развеждат след осемгодишен брак; скоро след това Уангари отива в затвора за първи път заради критичните си коментари относно решението на съдията при развода. Тогава съдията ѝ нарежда да спре да използва фамилията на бившия си съпруг. „Напук” на съдията тя променя правописа, добавяйки „а“ – Маатай. Същата година Уангари основава движението „Зелен пояс“, неправителствена екологична организация, която през следващите три десетилетия засажда над 30 милиона дървета в Кения. Уангари става известна като „дървесната майка на Африка”.
През 1992 г. Маатай се кандидатира за президент на Кения – платформата ѝ призовава за опазването на околната среда. Тя е първият африкански политик, който публично приема тази кауза. Оттегля се от надпреварата, но отново става кандидат през 1997 г. През 2004 г. Уангари Маатай става носител на Нобеловата награда за мир за „приноса си за устойчивото развитие, демокрацията и мира“.
Клодет Колвин (родена 1939 г.) е пенсионирана американска медицинска сестра, пионер в движението за граждански права през 50-те години. На 2 март 1955 г. тя е арестувана на 15-годишна възраст в Монтгомъри, Алабама заради отказ да отстъпи мястото си на бяла жена в претъпкан автобус, подвластен на сегрегацията. Това се случва девет месеца преди по-известния инцидент, при който Роза Паркс, секретар на местния клон на Националната асоциация за напредък на цветнокожите (NAACP), предизвиква автобусния бойкот в Монтгомъри от 1955 г.
Роза Паркс става известна с отказа си на 1 декември 1955 г. да се подчини на автобусен шофьор и да освободи мястото си на бял мъж. По това време съществува сегрегация и в автобусите на южните щати, белите седели в предната част, а чернокожите – в задната. Роза Паркс седяла в частта за чернокожи, но местата за бели свършили и шофьорът я накарал да стане. Тя отказала. Последвалият арест за гражданско неподчинение води до т.нар. автобусен бойкот в Монтгомъри, призоваващ всички цветнокожи хора в града да не използват автобуси. Това създава голям проблем за градския транспорт, защото цветнокожите са най-голямата група пътници, от която зависи бюджета на градския транспорт.
В продължение на година, от 5 декември 1955 г. до 20 декември 1956 г., по-богатите семейства с коли се организират и водят децата на училище, а възрастните – до работа и обратно, а доброволци охраняват апартамента на Роза денонощно. След като делото приключва и тя е призната за невинна, автобусният бойкот в Монтгомъри се превръща в едно от най-големите и успешни масови движения против расовата сегрегация, чиято специална организация, която да се грижи за бойкота – Гражданско обединение на Монтгомъри за подобряване на расовите връзки – е ръководена от Мартин Лутър Кинг.
Дълги години лидерите на Монтгомъри не оповестяват заслугите на Клодет Колвин. По онова време тя е неомъжена тийнейджърка и има слухове, че забременява от женен мъж. Колвин каза: „Младите хора смятат, че Роза Паркс просто седна в автобус и така завърши сегрегацията, но това изобщо не беше така.“ Широко прието е, че Колвин не е била акредитирана от кампаниите за граждански права по това време заради бременността си малко след инцидента, като дори Роза Паркс казва: „Ако бялата преса се бе домъкнала до тази информация… щяха да я нарекат лошо момиче и случаят ѝ нямаше да има шанс.”
Алиша Гарза (активист и писател), Патрис Кулорс (активист и художник) и Опал Томети (активист и писател) са основателките на движението Black Lives Matter (букв. черните животи са от значение). Black Lives Matter (BLM) е децентрализирано движение, застъпващо се за ненасилствено гражданско неподчинение в знак на протест срещу полицейско насилие и всякакво насилие срещу афроамерикаци, породено от расизъм. BLM е основано на 13 юли 2013 г. и е международно, като най-много последователи има в САЩ и Канада.
Преди 7 години движението започва с използването на #BlackLivesMatter в социалните мрежи, след като 29-годишният Джордж Цимерман е оправдан по всички обвинения за фаталната стрелба срещу невъоръжения чернокож тийнейджър Трейвън Мартин през февруари 2012 г. BLM става национално признато заради уличните демонстрации след смъртта на двама афроамериканци през 2014 г. – Майкъл Браун – в резултат на която са организирани протести и безредици във Фъргюсън, щата Мисури – и Ерик Гарнър в Ню Йорк. След протестите във Фъргюсън участниците в движението правят демонстрации срещу смъртта на многобройни други афроамериканци, убити при полицейски акции или докато са в ареста.
Приблизително 15 до 26 милиона души участват (макар че не всички са „членове” на организацията) в протестите през 2020 г. в Съединените щати, което превръща Black Lives Matter в едно от най-големите движения в историята на САЩ. Движението се застъпва за отмяна на финансирането на полицията и директното инвестиране в чернокожи общности и алтернативни модели за реагиране при извънредни ситуации.
Наука
Родена е в афроамериканско семейство в Уайт Сълфър Спрингс, Западна Вирджиния. Проявява задълбочени интереси към математиката в училище и в колежа West Virginia State College. През 1937 г. завършва колежа с пълно отличие и след това се мести в Марион, Вирджиния, за да преподава математика, френски и музика в начално училище.
Неудовлетворена от преподаването, Джонсън решава да се развива като математик. По това време НАСА специално наемат жени от афроамерикански произход за департамента си по навигация. През 1953 г. Джонсън получава оферта за работа, която веднага приема. Пет години работи като изчислител, а от 1958 г. до пенсионирането си през 1983 г. работи като космически технолог. През 1959 г. Джонсън пресмята траекторията на космическия полет на Алън Шепърд – първият американец в космоса. По-късно през кариерата си работи в програмата за космически совалки, сателита за земни ресурси и върху плановете за мисия до Марс.
Катрин Джонсън е съавтор в 26 научни статии. Влиянието ѝ в обществото като пионер в областта на космическата наука и математиката е видимо от броя награди, които тя получава и множеството пъти, когато нейната история е давана за пример. На 6 ноември 2015 г. президентът Барак Обама включва Катрин Джонсън в списък със 17 американци, които са удостоени с Президентския медал на свободата за 2015 г. Отличието ѝ е връчено на 24 ноември същата година заради приноса ѝ към науката, технологиите, инженерството и математиката. На 5 май 2016 г. в Изследователския център „Лангли“ на НАСА в Хемптън, Вирджиния на името на Катрин Джонсън е кръстен Изчислителният изследователски център. Това се случва на 55-ата годишнина от историческото изстрелване и кацане на Алън Шепърд, което Джонсън прави възможно.
Шърли Ан Джаксън (родена на 5 август 1946 г.) е американски физик и осемнадесети ректор на Политехническия институт „Ранселар“ – най-старият технологически университет в Англосферата. Тя е първата афроамериканка, заслужила докторска степен в Масачузетския технологичен институт (MIT) – едно от най-елитните висши училища в света в областта на техниката и технологиите. Тя е и втората афроамериканка в САЩ, която получава докторска степен по физика.
През 1974 г. тя става гостуващ учен в Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) в Швейцария – най-голямата в света лаборатория по физика на елементарните частици. През 1995 г. президентът на САЩ Бил Клинтън назначава Джаксън за председател на Комисията за ядрено регулиране на САЩ (NRC). Тя става първата жена и първата афроамериканка, заела тази позиция.
Джаксън се присъединява към отдела за изследване на теоретичната физика в лаборатории „Бел“ през 1976 г., изследвайки основните свойства на различни материали. Това е бивша корпорация, настоящ голям изследователски център в областта на телекомуникациите, електронните и компютърните системи, собственост на Nokia. Някои източници погрешно твърдят, че Шърли Джаксън провежда научни изследвания, докато работи в лаборатории „Бел”, позволили на други да измислят преносимия факс, соларни клетки, оптични кабели и технологията, която стои зад идентификацията на повиквания и изчакването при разговор. Самата Джаксън не прави такова твърдение.
През 2002 г. списание “Discover” определя Шърли като една от 50-те най-значими жени в областта на науката.
Изкуство и спорт
Сестра Розета Тарп (1915 – 1973) е американска певица, китаристка и авторка на песни. Розета Тарп е едно от значимите имена на музиката на XX век. Апогеят на нейната популярност е през 30-те и 40-те години, когато записва множество госпъл песни, които са смесица от духовни текстове и аранжименти в стил ранен рок. Тя става първата госпъл певица, която смесва няколко стила. Творчеството ѝ оказва влияние на музикални фигури като Литъл Ричард, Джони Кеш, Елвис Пресли и Джери Лий Люис.
На шестгодишна възраст Розета става редовен член на пътуващата евангелистка трупа. Тя вече е „пеещо и свирещо на китара чудо“. Трупата прави хибридни представления: част проповед, част госпъл концерт, пред публика в целия американски юг.
Тарп вкарва госпъл музиката в масовата култура и спомага за зараждането на поп-госпъла с нейния хит от 1939 г. “This Train“. Макар и стилът ѝ да обижда консервативните миряни с нейните смесици със светска музика, Тарп никога не изоставя госпъла. Хитът от 1945 г. “Strange Things Happening Every Day“, записан към края на 1944 г., в който Тарп е вокал и свири на електрическата китара, е първият госпъл запис, който смесва жанрове. Той става №2 в класацията на Billboard „песни на другите раси“, която после е преименувана на R&B през април 1945 г. Тази песен се смята за предшественик на рокендрола, а самата Тарп е известна като „кръстницата на рокендрола“. В речта си при влизането си в Залата на славата на рокендрола Джони Кеш посочва Тарп като своя любима певица от детството. През своята кариера Сестра Розета Тарп издава близо 20 албума.
Родена с името Барбара Луиз Смит, най-малката от пет деца, бъдещата певица израства близо до Питсбърг, Тексас. Интересува се от музиката от малка и пее в църквата. Тя постъпва в Тексаския университет в Остин през 1956 г. в един от първите курсове с афроамерикански студенти. На следващата година е избрана за ролята на Дидона, основателката на Картаген, в студентската продукция на „Дидона и Еней”. Страхът от обществена критика заради избора на чернокожа студентка с бял партньор кара Джо Чапман от Тексаската законодателна администрация да поиска намесата на ректора, а ролята да бъде отнета от Барбара две седмици преди премиерата. Местни и студентски медии, както и осем други законодатели в Тексас протестират срещу взетото решение, а по случая се занимава и Time. Националното отразяване на спора и решението кара популярния певец Хари Белафонте да предложи на Барбара да плати обучението ѝ в която и да е институция. Барбара, застъпваща се за интеграция на Тексаския университет, избира да остане там въпреки отнетата ѝ роля и завършва бакалавър по музика през 1959 г. Тя приема името на баща си Конрад като част от сценичното си име, когато се присъединява към съюза “Equity Entertainment Labor”, защото има друга Барбара Смит, вече регистрирана.
Родена е на 9 ноември 1923 г. в Олбани, Джорджия. Тя е петото от десетте деца на Фред и Евелин Коучман. Алис няма достъп до спортни съоръжения и няма право да участва в организирани спортове заради цвета на кожата си. Пречка в тренировките ѝ се оказва и нейният статут на спортистка по време на широко разпространено противопоставяне на жените в спорта. Тя тренира, като използва това, което е на разположение – бяга без обувки по черните пътища в близост до дома си и използва домашно оборудване, за да упражнява своите скокове.
През 1939 г. тя се присъединява към Подготвителното училище в Тъскиджи на 16-годишна възраст, след като ѝ е предложена стипендия. От Алис се изисква да работи, докато учи и тренира – задълженията ѝ включват почистване и поддържане на спортни съоръжения, както и поправяне на униформи.
Алис завършва шивачество в Института в Тъскиджи през 1946 г. На следващата година тя продължава обучението си в Държавния колеж в Олбъни, като получава бакалавърска степен по икономика през 1949 г. Тя става учител и треньор по лека атлетика.
Първата възможност на Алис Коучман да се състезава в глобален мащаб е по време на Олимпийските игри през 1948 г. в Лондон. Тя се класира за американския олимпийски отбор с висок скок от 1,62 м, счупвайки предишния 16-годишен рекорд с 2 см. Във финалите за висок скок на Летните олимпийски игри през 1948 г. Алис скача 1,68 м при първия си опит. Тя е единствената американка, спечелила олимпийски златен медал в категория лека атлетика през 1948 г. Медалът ѝ е връчен от крал Джордж VI.
През 1952 г. тя става първата афроамериканка, която рекламира международен продукт – става лице на компанията Кока-Кола. В родния ѝ град Олбъни Алис Авеню и начално училище „Коучман” са кръстени на нея.
Полезни линкове:
http://equal.fyc-vidin.org/index.html
https://blacklivesmatters.carrd.co/
Снимки: Wikipedia, Black Past, Google Images
