155 години от рождението на Петър Дънов

Концерт по случай годишнината на Учителя ще се проведе във Върна

Много хора от цял свят пристигат във Варна, за да участват в концерт, посветен на 155-ата годишнина от рождението на учителя Петър Дънов. Концертът поставя началото на национално турне, озаглавено “Живият извор”. Песните в него са по музика и текст на Петър Дънов и ще бъдат изпълнени на български език от френския хор “Виделина”. Диригенти са Филип Фало, Сесил Астрюк и Йордан Камджалов.

Петър Дънов, известен още като Учителят, е една от най-ярките фигури в българската история и духовна култура. Той основава философско-религиозното учение Дъновизъм, регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание.

Роден е на 11 юли 1864 в село Хадърча, Варненско, тогава част от Османската империя.  Петър Дънов има тежко детство. Той е третото дете в семейството на свещеник Константин Дъновски и Добра Чорбаджи Атанасова. До 6-годишна възраст не може да говори, тялото му е изключително слабо и болнаво, рядко общува с други деца, а предпочита да се усамоти, фиксирайки погледа си в една точка. Завършва основното си образование във Варна, след което заминава да учи богословие и медицина в САЩ. След като отново се завръща в България през 1897 г., оформя своите първи специфични окултно-мистични идеи в капиталните си трудове „Седемте разговора“.

Същата година Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“. Така той застава в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в „Синархическа верига“ /1906/ и обществото „Всемирно бяло братство“ /1918/, а последователите на Дънов започват да го наричат „Учителя“.

През 1898 г. записва и произнася пред Варненското благотворително дружество „Майка“ беседата „Призвание към народа ми“, която е апел към социално и духовно самоутвърждаване. На следващата година написва „Десетте свидетелства Господни“ и „Божието обещание“. От 1900 г. Петър Дънов свиква ежегодни събори на Всемирното бяло братство на различни места – Варна, Бургас, Търново, София, на планините Рила и Витоша. От 1904 г. пребивава продължителни периоди в София. Произнася публични проповеди под форма на беседи, като централно място в тях заема фигурата на Христос, схващан като историческа, космически и метафизична личност.

На 24 февруари 1922 г. открива в София езотерична школа, която нарича „Школа на Всемирното бяло братство“. Състои се от 2 класа ученици. Общият окултен клас се открива с лекцията „Трите живота“, а Специалният (младежки) окултен клас – с лекцията „Двата пътя“. Лекциите пред окултните класове продължават ежеседмично 22 години – до декември 1944 г.

През 1927 г. Дънов създава край София селището „Изгрева“ (днес квартал „Изгрев“в София), в което събира свои слушатели, последователи и ученици, за да центрира работата на езотеричната школа. Установява се постоянно в Изгрева, където от 19 август 1927 г. (на годишния събор на Всемирното бяло братство) изнася поредица от беседи, обединени в цикъла „Пътят на ученика“.

През лятото на 1929 г. Дънов за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера. На 21 септември 1930 г. открива ново течение на своите проповеди, наречено неделни утринни слова, които продължават до април 1944 г. От 1934 г. започва работа върху паневритмията – цикъл от 28 упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията Слънчеви лъчи и Пентаграм.

В началото на 1944 г., по време на въздушните бомбардировки над София организира евакуирането на Изгрева в село Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се установява в дома /сега музей/ на своя ученик Темелко Гьорев. Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г. На 20 декември 1944 г. изнася пред Общия окултен клас беседата „Последно слово“.

Петър Дънов умира на 27 декември 1944 година в София и е погребан в квартал „Изгрев“ в София.

 „Като станеш сутрин, първото нещо е да бъдеш весел“ 

Нека се потопим в мъдростта на неговите слова и си припомним най-забележителните съвети за любовта, на които ни учи този велик българин:

1. Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.

2. Когато иска да обсеби нещо с чувствата си, човек си създава карма. Когато дава свобода на хората, той се освобождава от своята карма.

3. Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе.

4. Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима сила. Който има Любов, той е силен човек.

5. Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов.

6. Любовта не е в жертвата. Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване на нашите грехове.

7. В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога.

8. Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс.

9. Заради любовта хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили.

10. Любовта е вечният стремеж на две души.

11. Разликата между човешката и божествената любов се състои в това, че божествената любов допълва всичко в човешката любов, без да я изменя.

12. Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации.

13. Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан.

14. Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си.

15. Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.

16. Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот.

17. Този, който ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.

18. За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича.

19. Ако се сърдите, няма да постигнете любовта. Когато се сърдите, вие сте далеч от любовта. Със сърдене, с подозрение и съмнение любовта не се намира.

20. Ако някой не обръща внимание на твоята любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от тебе. Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в любовта.

21. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си.

22.От голямо значение е какъв човек те обича. Ако те обича обикновен човек, и ти ще станеш обикновен. Ако те обича талантлив човек, ще станеш талантлив. Ако те обича гениален, ще станеш гениален.

23. Когато обичаш някого, ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешният смисъл на обичта. Ако мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.

24. Не питайте никого: „Ти обичаш ли ме?”. Щом питате, всичко ще изгубите. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа.

25. Да обича, това е работа на душата. Не се бъркайте в нейните работи.

БНР, “Да бъдеш Дънов”, снимки:Wikipedia