Вече почти 11 века не замира култът ни към светеца
Православната църква чества деня на Свети Климент Охридски – български средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Информация за живота на средновековния учител преди неговата дейност в България има само в 2 гръцки жития – „Пространно житие на Климент Охридски“ от Тееофилакт Охридски и „Кратко житие на Климент Охридски“ или т.нар. „Охридска легенда“ от Димитрий Хоматиан.
Климент Охридски е един от най-изтъкнатите ученици и последователи на Константин-Кирил и Методий, основоположник е на Охридската книжовна школа. Св. Климент е пръв български епископ/840-916 г./ и бележит старобългарски писател и просветител – една от най-ярките фигури от Симеоновия Златен век на българската литература. Независимо е съществува многобройна литература за св. Климент, те не сочат къде е роден. Не е известно и светското му рождено име. Предполага се, че е роден през втората половина на 30-те години на IX век, а името му Климент е най-вероятното му духовно име– в чест на епископ Климент Римски.
Св. Климент Охридски се присъединява към Методий по времето, когато той е архонт и пребивава заедно с двамата братя в манастира „Полихрон“ във Витиния. Предполага се, че той заедно с другите ученици на Кирил и Методий, ги придружава в Рим, където са ръкоположени за свещеници.
Като ученик на Кирил и Методий, Климент Охридски е участвал в хазарската и аланската мисия през 859-861 г. След смъртта на Кирил в Рим през 869 . Климент е сред най-близките помощници на Методий, който е ръкоположен за Моравско-Панонски архиепископ. Във Велика Моравия Климент е не само пръв помощник на Методий в неговата просветна, творческа и преводаческа дейност, но им и воя просветна, църковно-организаторска и писателска дейност до смъртта на Методий през 885 г.
След смъртта на славянските учители Климент и останалите ученици на братята са прогонени от немското католическо духовенство. Климент, заедно с Наум и Ангеларий, преминават Дунава и пристигат в тогавашния български град Белград. Когато управителят му разбира кои са пристигналите, веднага ги препраща в столицата Плиска при българския княз Борис. В столицата те са посрещнати най-възторжено и им се създават от владетеля възможно най-добрите условия за живот и творчество. Климент и Наум се заемат с обширна преводаческа и просветна дейност, в която дейност са подпомогнати от сина на владетеля – Симеон, който току-що се е завърнал от обучението си в Константинопол. Тук учениците възстановяват и допълват Кирило-Методиевите преводи на химнографските сборници. Благодарение на тяхната дейност Плиска се превръща в едно от най-важните книжовни средища не само за българите, но и за приелите от България език и вяра и други славяни.
След смъртта на славянските учители папа Стефан V нарежда техните ученици да бъдат изгонени от страната,защото извършвали църковни служби на славянски език. През тези векове единствените езици, на които е било разрешено да се извършват служби, са били гръцки, латински и юдейски. Климент, Наум, Сава, Ангеларий и може би Горазд са били принудени да напуснат Великоморавия. Учениците на Кирил и Методий пристигнали в България, където били посрещнати радушно от цар Борис I. Българският цар възложил на Наум Преславската книжовна школа, където той събрал ученици и започнал да обучава българите на славянска писменост. Климент се заел със същата дейност в Охрид и основал Охридската книжовна школа.
На събора в Преслав/893 г./ Климент бил избран за „пръв епископ на българския език“. Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години /886-916/ за утвърждаването на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език, съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса. Той опростил глаголицата и съставил буквите на така наречената славянска азбука „кирилица“. Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измесвали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език.
Най-хубавото житие на свети Климент Охридски е дело на византийския църковен деец и книжовник –Охридския архиепископ Теофилакт /преди 1055- след 1126/. Макар и чужденец сред народа ни, Теофилакт разказва за предходника си – българина Климент, с преклонение и възхищение, което се отнася и до Светите братя, и до Светите Седмочисленици. Това прави неговия разказ още по-ценен за нас българите, когато качествата и делата на този бележит българин са възкръсени от един висш византийски духовник, нещо не дотам характерно за останалите му сънародници.
Теофилакт Охридски е охридски архиепископ през времето от 1088 до 1126 г. и се титулува като Теофилакт Охридски Български архиепископ. Теофилакт е известен византийски богослов, оратор и писател. Ученик е на прочутия философ, историк,оратор и държавник Михаил Псел. Преди да бъде избран за Български архиепископ, Теофилакт последователно заема високите длъжности началник на ораторите /риторите/ в Константинопол, патриаршески дякон е в църквата „Света София“ и учител и възпитател на престолонаследника Константин Дука.
Така култът към свети Климент Охридски се заражда още през Средните векове. Светецът се утвърждава в колективната ни памет като един от православните светци, закрилящи българската народност.
Свети Климент Охридски е починал на 27 юли 916 г. в Охрид и е погребан в манастирската църква “Свети Панталеймон”.
В деня на Свети Климент Охридски най-старото учебно заведение в България – Софийският университет «Свети Климент Охридски», също отбелязва своя патронен празник. Като един от учениците на Кирил и Методий православната църква е провъзласила Климент Охридски за един от светите седмочисленици.
На този ден имен ден празнуват всички, чието име е производно на Климент.
