Понякога не дишам и умирам…
Събуждам се в съня на някой друг…
Където съм в този Рай невидим,
в който, няма истина и светлина!
Тогава сетивата ми умират
и тежко дишам от това…
Защото Адът е така наблизо
и всеки има своя Ад!
За тебе, нарисувах нещо истинско…
Но ти, така и не разбра…
Защо най – нежните цветя за теб, откъснах?!
Защо си тръгнах, след това?!
Едно парченце от душата си откъснах…
Едно парченце от душата си откъсна – ти…
Небето ни пречиства болката…
Изпраща ни дъга след дъжд!
Оля
Olga Mateeva
10.09.2017.
