България е изразходила около 2 милиарда лева в рамките на 15 години за електронно управление. Такова обаче все още няма.
Естония, която е европейски лидер в е-управлението, е постигнала своя успех с 20 пъти по-малко средства — със скромните 25 млн. евро, или около 50 млн. лева. Това сравнение правят от Българската стопанска камара като от съюза подчертават, че парите са похарчени в приблизително един и същ период от време — в последните 15 г., когато и двете страни обявяват, че започват да работят за е-управлението.
Сред основните цели на е-управлението е повишаване удовлетвореността на гражданите и насърчаване на тяхното участие в правителството. Подобряване на ефективността на работа и качеството на услугите, предоставяни от изпълнителната, съдебната и законодателната власти, да направи възможно обменянето на информация между отделните административни информационни системи, и като цяло да предлага по-добри услуги на гражданите и бизнеса са също сред основните цели на електронното правителство.
Естония
През 2001 година Естония представя естонската национална лична карта с вградена електронна идентификация. Картата предоставя достъп на гражданина до всички електронни услуги, вкл. до тези на банките и компаниите за комунални услуги. С личните си карти естонците могат да плащат дори билети за паркинг или за градски транспорт.
За изграждане на електронното си правителство Естония е похарчила около 50 млн. лв. (около 25 млн. евро), от които 70% са за хардуер. Използвани са почти изцяло безплатни софтуерни програми с отворен код.
2016
- Естонското е-правителство обединява повече от 900 информационни системи, които предлагат над 5000 е-услуги, повечето от които „комплексни“;
- 86% от естонските граждани притежават електронна лична карта, а от възможността за официален административен имейл са се възползвали над 56 000 компании и повече от 300 000 граждани.
- Цялата територия на Естония е покрита с възможност за специални връзки и обществени интернет точки. Официално са регистрирани повече от 1200 обществени WiFi мрежи;
- От 2005 г. във всички библиотеки, училища, университети, обществени сгради, централни части и паркове на по-големите градове има безплатен интернет достъп.
- От 2007 г. са необходими само 15 минути за създаване на фирма в Интернет. Компанията бива легализирана в рамките на няколко часа, а предприемачът може да започне работа същия ден.
- 87,2% от населението използва интернет,
- 86,2% от домакинствата имат достъп до Интернет;
- 96,3% от хората декларират своя доход по електронен път;
- 98% от банковите сделки в Естония се осъществяват по електронен път, което в води до рязък спад на броя на банковите офиси.
- Повечето нотариални услуги се извършват в интернет, а цялата необходима информация като ипотеки, платени данъци или свидетелство за съдимост е достъпна онлайн;
- Всяка година естонската администрация пести по 2 тона хартия;
2017
Към естонското е-правителство функционират следните ключови системи:
- X-Road – единна информационна система на обмен на данни и информация (в реално време), както между държавните организации и служби, така и между държавата и гражданите (аналог на българската Единна среда за обмен на електронни документи – ЕСОЕД). Системата включва над 1500 услуги с повече от 80 бази данни и обединява електронните ресурси на над 500 организации и институции (вкл. банки, застрахователни компании, ютилити компании, комуникационни компании и др.).
- ID card – лична карта с вграден чип, която може да се използва за криптиране на документи и за добавяне на електронен подпис (вж. по-горе).
- Mobile ID – мобилна лична карта, предназначена за използване в електронна среда. С Mobile-ID хората имат достъп до информационните системи, използвайки своите мобилни телефони като лични карти.3.
- eSchool – Електронно училище, което свързва родители, студенти, учители и училищни администратори, като предава цялата училищна информация. Така се пестят много време и средства в образователния процес. Родителите имат достъп до точна информация в реално време за напредъка на детето си – те могат лесно да следят класовете, посещаемостта, домашните работи, а също и да участват в класни или училищни форуми. Освен това, eSchool осигурява ценни инструменти за студентите, както при кандидатстването, така и при тяхното обучение.
- ePolice – Електронна полиция: Полицейските коли са оборудвани с компютър, достъп до Интернет и устройства, които изпращат информация от централния комуникационен център. Полицейските служители имат достъп до системата на полицията, в която информацията е свързана с X-Road, и това им осигурява възможност за бързина на реакциите при изпълнение на ангажиментите им. Заедно с това, на естонските граждани не се налага да носят шофьорска книжка, застрахователни и др. документи, тъй като се идентифицират само с личната си карта, а тя съдържа цялата необходима информация.
- eVoting – Електронно гласуване по интернет: В парламентарните избори от март 2007 г. нататък повече от 90% от всички естонски избиратели са имали възможност да гласуват чрез Интернет с помощта на националната карта за самоличност
- eBanking – Интернет банкиране, което позволява на клиентите на банките да завършат всички видове сделки с парите си дистанционно (от дома, офиса или от друго място).
- eTax office – Данъчна служба: Системата идентифицира лицата с помощта на ID card, Mobile ID или eBanking. Така не е нужно потребителите многократно да въвеждат своите данни. Подаването на данъчна декларация онлайн отнема само няколко минути, защото Х-Road предоставя всички необходими информационни системи на разположение. Ако дадено лице има право на данъчно възстановяване, парите се прехвърлят в банковата му сметка в рамките на няколко дни.
- eResidency – „Електронно пребиваващ гражданин“: Естония е първата държава, предлагаща правителствена електронна идентичност, която дава възможност на предприемачите по целия свят да създават и управляват независим от местоположението си бизнес.
С цел насърчаване на гражданите да ползват услугите на електронното правителство са въведени множество финансови стимули, като разликата между онлайн и офлайн цените е драстична. Например, електронните билети за градския транспорт са около 30% по-евтини от хартиените. Същото се отнася за онлайн банкирането, плащането на данъци и пр.
България
2002
Приета е Стратегия за електронно правителство.
2011 г.: Взето е решение за внедряване на естонския модел на е-правителство и е учреден Съвет за електронно управление от тогавашните членове на управляващото правителство Бойко Борисов (министър-председател), Симеон Дянков (министър на финансите) Цветан Цветанов (министър на вътр. работи), Ивайло Московски (министър на транспорта, ИТ и съобщенията) и Томислав Дончев (министър по управление на средствата от ЕС).
2002-2016 г.: Общо изразходвани за е-управление около 2 млрд. лв. (средно по около 150 млн. лв. годишно национално и европейско финансиране).
2016
- Българската администрация предлага 2900 електронни услуги, 87% от които са „първични“ и едва 13% са „комплексни“;
- Едва една-пета (19%) от администрациите предоставят е-услуги;
- Само 12% от администрациите поддържат специализирани регистри за предоставяне на е-услуги;
- Всеки трети административен регистър (27%) се поддържа само на хартиен носител;
- Броят на принтерите в държавната администрация расте почти тройно повече от броя на сървърите;
- 3% от административните структури НЕ приемат електронно подписани документи;
- 98% от заявленията за ползване на е-услуги са към 5 администрации: Агенция по вписванията; Агенция по геодезия, картография и кадастър, НАП, ГИТ и НАПОО;
- 34% от българите не използват компютри (при 8% за Естония);
- 60% от българите ползват интернет (при 87% за Естония);
- Едва 19% от българите са общували онлайн с администрацията през последните 12 месеца (при 77% в Естония)
2017
- Администрацията събира от гражданите общо 5985 вида документи или удостоверения, за да предоставя услугите си;
- 453 часа годишно са необходими на средностатистическия българин, за да се подготви и плати данъците си – 9 пъти повече, отколкото в Естония;
- 23 дни са нужни за започване на бизнес в България;
- 262 дни са необходими в България за включване към електроразпределителната мрежа – 3 пъти повече, отколкото в Естония;
- 41 дни са необходими в България за получаване на оперативен лиценз – 2,5 пъти повече, отколкото в Естония;
- 16% от времето си българските мениджъри отделят за справяне с бюрократични разпоредби – 2,4 пъти повече, отколкото в Естония;
- Процедурите за изграждане на склад в България са почти два пъти повече от тези в Естония;
- Половината българи никога не са поръчвали стоки или услуги през интернет;
- За издаване на документи за самоличност от чужбина се чака 3 месеца (по време на заседание на МС, на 29 юни т.г., външният министър Е. Захариева информира, че електронната услуга за българи в чужбина, струвала на държавата 500 000 лева, е използвана едва от двама души от старта й преди година и половина, поради изискването за е-подпис, издаден в България);
- Естония ни изпреварва по брутен национален доход на глава от населението, по износ на ИКТ услуги и износ на високотехнологични продукти, по разходи за НИРД като % от БВП и по брой изследователи на 1 млн. души, по раждаемост, заетост (вкл. младежка заетост) и т.н., и т.н.
