Книгата “Българи и турци” е ценно и обогатяващо четиво за всеки българин днес.
Тя е част от поредица на Общобългарската фондация ТАНГРА ТанНакРа и е посветена на диалога и взаимодействията между българите, и други по-близки или по-далечни народи, с които нашето минало ни е срещало, с които имаме отношения и днес и с които е възможно да си сътрудничим и в бъдеще.
Подобни книги вече разказаха за съжителството и контактите на българите с арменците, сърбите, гърците, евреите, американците, арабите, испанците, италианците, французите. Затова може да се каже, че тази книга продължава една вече създадена добра традиция. Едновременно с това, трябва да се каже, че тя е доста по-различна от досегашните. Това е така, защото всичко, свързано със съжителството, взаимоотношенията, сблъсъците, войните, господството, противопоставянето, сътрудничеството ни с турците е толкова болезнено, дълбоко проникнало в родовото ни съзнание и в историческата ни памет, че никой български граждани не може да остане безучастен към темата, независимо дали е българин, турчин, арменец, евреин, циганин или от друг етнически произход. Може да се каже, че близо век и половина, от възстановяването на държавата от 1878 г. до днес, отношенията между българи и турци в известна степен определят облика и политиката на България.
Историческите наслоения правят книгата „Българи и турци” трудна за написване, защото многобройните автори, съставители, редактори и издатели са се опитали да разкажат за известното и неизвестното в двустранните отношения от първите контакти преди векове до ден днешен, да подходят към миналото без предубеждения, но и без да забравят за насилието, за загубената българска държавност, за причинените взаимни несправедливости. Ако искаме да градим добросъседски отношения в настоящето и в бъдещето, трябва да познаваме историята си без тайни и лъжи, без политически мотивирано преиначаване и „фризиране” на неудобните събития. И още нещо, необходимо е да познаваме и признаваме не само собствената си версия за общата история, а и тази на другия. Едва след всичко това, със знание и увереност, можем плодотворно да си сътрудничим.
Всички тези гледни точки, събития и аспекти са предмет на книгата.
Разказът за взаимоотношенията на българите и турците започва с представяне на основните съвременни символи на двете държави. Това е любопитна информация, която помага за по-доброто взаимно опознаване. Последвалият исторически разказ помага на читателите да направят сравнение за произхода и времето, когато се появяват държавните структури на българите и турците на Балканския полуостров. Към такова сравнение ни насочва паралелното представяне на ранната история на двата народа, както и хронологичната таблица в края на книгата.
Тъй като основната задача на книгата е да проследи историята на контактите и съжителството между българи и турци на Балканите, сериозният исторически разказ за това започва с нашествието на османските турци през ХІV в. Известно е, че вековете на османското господство в българските земи, онези най-трудни времена за българския дух, е в известна степен пренебрегвана и непозната част от българската история. Добре е да се знае, че независимо от тежките условия на държавно и верско подчинение, българите са съумели да запазят народностното си самосъзнание и дух, както и православната си вяра. Най-голямо място в този разказ естествено заема процесът на Българското възраждане, когато се оформят идеите, позициите, основните характеристики на модерната българска нация, когато се раждат условията за възстановяване на държавността. Турците в този период са господарите, затова те са онази сила, срещу която се борят българите, за да осъществят надеждата си за бъдещето.
Изцяло нова глава в съжителството между българи и турци на Балканите започва след Освобождението на България, когато отношенията между българи и турци придобиват и междудържавни характеристики. Възстановената българска държавност поражда още една дълбока промяна – в мястото и ролята на стотиците хиляди турци, останали да живеят като равноправни поданици в България. От този момент нататък отношенията между българи и турци придобиват много по-сложен характер. От една страна, те стават елемент от официалните контакти между продължаващата да изживява криза Османска империя и българската държава, стремяща се да реализира националния си идеал като обедини всички българи. От друга, самостоятелно значение в междудържавните отношения придобиват българите, които остават под властта на империята, и турците, които стават граждани на България.
Книгата проследява отношенията между българи и турци в тези три аспекта – официалните между държавите, българите в Османската империя и турците в Княжеството/Царството Бългрия. Последните два аспекта не са добре разработени нито в българската, нито в турската историография, затова книгата „България и турци” определено има приносен характер. Читателят ще проследи огромните предизвикателства – възстановяването на българската държава и борбата ѝ за връщане на европейската карта, тежките последици от войните, съпроводили този процес – Руско-турската освободителна от 1877–78 г., Балканските от 1912–13 г. Войните и конфликтите между империята и националната българска държава костват огромен брой човешки жертви, оставят след себе си травматични спомени, особено след жестокото избиване на хиляди българи и прогонване на оцелелите от Одринска Тракия през 1913 г. Сто години по-късно тези събития трябва да бъдат не само припомнени, но и анализирани и представени от гледна точка на днешната интепретация на понятия като етническо прочистване и геноцид.
След краха на Османската империя, последвал военното поражение в Първата световна война и Кемалистката революция, отношенията между светската Турска република и Българското царство се развиват по нов начин в периода между световните войни. В книгата вниманието е съсредоточено върху съдбата на българските турци през ХХ в., когато българската държава преживява много преврати, поврати, дълбоки геополитически, политически, икономически и социални преобразования. По-малко място е отделено на българите в Турция, които след сътресенията от периода на войните значително намаляват и са подложени на последователна асимилация.
Относно хората
Междучовешките отношения са особено важни за книга, в чието заглавие са изведени не държавите (България и Турция), а хората (българи и турци). Затова ударението е поставено върху човешкия фактор и в изложението, посветено на следвоенната история. В случая то проследява отношението на българската държава към българските турци, подчертава немалката роля, която българските турци играят в политиката на съвременна България, вече членка на Европейския съюз и НАТО. Това е голям проблем, който продължава да вълнува българското общество както заради т.нар. възродителен процес, така и заради опита той да се преосмисли.
Характерът на книгата предполага обособяването на акценти, които подчертават важността на специфични елементи от отношенията между българи и турци. Става дума на първо място за начина, по който гражданите на двете съседни държави се опознават – това става предимно в хода на образованието по история, което получават в средното училище. Затова в книгата е направен преглед на начините, по които българското минало е разгледано в турските учебници и на османския период от българската история – в българските учебници. Полемичен характер имат два допълнителни акцента в книгата – първият оспорва някои от тезите на турските историци за българската история, които противоречат на историческите реалности, докато вторият запознава читателите с новите тенденции в турска външна политика, а именно доктрината на проф. Ахмед Давутоглу (бивш външен министър и настоящ министър-председател) за неосманизма.
Важен елемент от собственото ни познание за миналото са духовните и материалните останки от османското владичество в българските земи, на които е отделено специално място. Споменът за него присъства и в народното творчество, и в художествените произведения от всички жанрове, оставили въздействащи и до днес произведения.
Днешният ден също намира място в тази книга, посветена на сложните отношения между двете общности. Намираме го във вижданията на младите българи, участници в конкурсите на национален клуб „Родолюбие” и на сдружение „Родно Лудогорие”. Опирайки се на знанията си за миналото и живота си в настоящето, в които има много насилие, но и примери на сътрудничество и взаимна помощ в дългото ни съжителство, младите описват днешните отношения през призмата на толерантността.
Интересни за всички читатели ще бъдат заключителните справочни части – обширната библиография, списъкът на официалните междудържавни актове, както и паралелната историческа хроника, която дава възможност за съпоставка на историческия път на двете държави.
Книгата „Българи и турци” представлява уникално за българската книжнина съчетание между академични изследвания и популярни текстове и ще бъде полезна за всички, които искат да знаят повече за общото минало на двата народа и на техните държави и се вълнуват от общото им бъдеще.
Автори, съставители и консултанти: проф. Валери Стоянов, д-р Ваня Стоянова, проф. Георги Бакалов, акад. Георги Марков, проф. Дойно Дойнов, проф. Евгений Сачев, проф. Евгения Калинова, д-р Елена Алекова, проф. Илия Тодев, проф. Искра Баева, д-р Йордан Колев, доц. Йорданка Бибина, Капка Николова, посланик Любен Петров, доц. Мария Витошанска, проф. Петър Ангелов, проф. Пламен Митев, проф. Пламен Павлов, проф. Стойчо Грънчаров, Стоян Райчевски, доц. Стоян Танев, проф. Христо Матанов
ПРОЕКТЪТ
БЪЛГАРИТЕ И ДРУГИТЕ
ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ и ЦЕНТЪРЪТ ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ към нея вече повече от 15 години осъществяват издателски проекти. Публикувани са проучвания на редица автори върху отношенията между българи и арменци, сърби, гърци, евреи, американци, араби, испанци, италианци (и Ватикана включително), французи. За реализираните досега издания се получиха позитивни отзиви от висши представители на съответните държави и правителства.
За разлика от някои традиционни или модерни гледни точки към другите, проектът се основава на възгледа, че „Те“, това сме „Ние“ в изменена обстановка и културно-историческа среда. Историческата памет, която е и познание, възпроизвежда крайната цел на човешкото съществуване и на интелектуалния и нравствения напредък. За нас тази цел е историческото добро. Доброто, при това тълкуване, е идеал, който е заложен в дълбоките пластове на човешкия стремеж към благородство и съвършенство. За съжаление тези ресурси, практически неизчерпаеми, са потискани от идеологии и от наложени обстоятелства.
Отношенията между българи и турци, между България и Турция са обременени с вековно противопоставяне – политическо, религиозно, културно. Въпреки това издателите и авторите вярват, че има предпоставки днес за преодоляване на историческите травми и постепенно изграждане на справедливи междусъседски отношения, съобразени с европейските и световните междудържавни норми. Първи стъпки биха били двустранното приемане на общата история, признаване на грешките и престъпленията в нея и искрени усилия за преодоляване на последствията от тях. Усвояването на този урок придобива нарастващо актуално значение в обединяваща се Европа и осмислянето би било принос към интеграционните процеси в целия свят.
