Премиера на новата книга от проф. Цеко Воденичаров в Националната библиотека “Св.св. Кирил и Методий”
Всъщност пътувал е сам през всичките си досегашни години живот тук, по неговите посоки. В настоящето, връщайки се често и към миналото. Всичко е оставало в паметта му, в спомени, основен извор на размислите му за бъдещето. Разбира се, пътувал е и с другите, заселници в същия, неговия живот, чрез които е извършвал своите наблюдения, анализи и изводи, за да трупа опит, познания и знания за човека, за времето, за смисъла и безсмислието на този живот-сегашния и утрешния тук и отвъд границите на възможното. И да стигне в един щастлив ден при началото на своята книга „Отвъд границите на възможното“. Чрез преживяванията си и мислено той я пише вече няколко десетилетия, остава само да подреди всичко и със слово да го сподели с читателите. Тайно е мечтал и е изповядвал, че иска да стане писател, съзнавайки, че това е мъчна работа и стигайки до откритието за себе си, че „най-дълъг е периодът на обмислянето на книгата!“
През колко периода е преминал и как я е написал си знае само той – авторът. Но ето, че тя е вече литературен факт и книгата на проф. Цеко Воденичаров дмн „Отвъд границите на възможното“ е в ръцете на читателите.
Тя бе и празничният повод в просторното фоайе на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ да присъстват на нейната премиера негови близки, почитатели и приятели. Те бяха толкова много, че столовете не стигнаха за всеки, главно колеги от медицинската наука и практика, учени от други области, преподаватели в различни университети, писатели и журналисти.
Премиерната вечер откри доц. Красимира Александрова, директор на библиотеката, която заяви, че е чест за нея и за това национално духовно място да преживеят поредния празник на книга от български автор и приветства с добре дошъл проф. Цеко Воденичаров. И представи накратко неговия житейски и творчески път със значимите жалони по него: професор, доктор на медицинските науки, създател и първи декан на факултет по обществено здраве при Медицински университет – София, създател на социално-либералния модел на здравеопазването, национален консултант по обществено здраве и здравен мениджмънт…
Проф. Воденичаров е носител на престижни, високи награди: Златен Хипократ, Златна Панацея, Ескулап на Медицински университет – София, на Златен медал на Министерството на здравеопазването и на почетен знак на Български лекарски съюз. Обявен е за здравен политик и мениджър за 2008 год., удостоен е през 2009 г. с „Доктор Хонорис Кауза“ на Медицинския университет – Пловдив. Респектиращо е и неговото творчество: автор е на повече от 300 публикации и 12 монографии на книгата „Десетте принципа на медика и мениджъра“.
И последваха емоционални думи, съдържащи почит и признание за голямото професионално и творческо дело на автора. Проф.д.ик.н. Стоян Денчев, председател на Общото събрание и директор на Института по информация и сигурност не скри и сега възхищението си от елегантността на приятеля му проф. Воденичаров. И, за да разнообрази цветовите му изисквания и предпочитания, му подари изящна ервена папионка. Той я прие с усмивка и благодарност, но и с въпроса си – нали жеста му няма политически намек! Проф. Денчев добави, че „виновникът“ за празника в тази вечер е елегантен, взискателен и в своята работа, както и в множеството си писания. Той има свой стил, изпълнен със съдържание и красота.
Посрещнат изключително радушно авторът на вечната българска книга “Време разделно”, академик Антон Дончев поздрави най-сърдечно проф. Цекомир Воденичаров за куража и професионалното му умение да разкрие в книгата “Отвъд границите на възможното”, характера на човека и стремежа му към доброто начало в живота и съвършенството на личността. С явно майсторство, той търси и намира образа на достойния наш съвременник и то когато е принуждаван да прохожда отново на четири крака.
Писателят Димитър Шумналиев изказа възхищението си от извисената личност на проф. Цеко Воденичаров и отличните си впечатления от книгата му „Отвъд границите на възможното“ като заяви категорично – тя е истинско писателско завоевание и значим литературен факт. Според него той владее и си служи с книжовния литературен език, прилагайки интересни прийоми в строежа на своята книга.
Истинско удоволствие е да четеш тази книга – каза поетът Петър Андасаров и продължи: „Отделни редове и страници звучат като нови сентенции, а някои имат значението на правила за действия и поведение: „Животът е вид състезание, а то е изкуство“, „Странен е трепетът пред тайнството, наречено жена“, „Любовта е живот, а смъртта Не – живот!“, „Когато всичко е загубено, остава бъдещето“, „Най-голямото наказание и най-силното оръжие е в Безразличието“, „Страхът от смъртта е доминиращ в живота ни“. „Името е превъплъщение на безсмъртието на човека – ако пребъде името ти, оставаш и ти!“.
Тази откривателска черта в книгата си проф. Цеко Воденичаров дължи на интуитивната си способност и на произведенията на философите, чийто прашец от мъдрост е събирал с трудолюбието на пчела. Затова и той като Кант установява, че нашето въображение поразяват две неща – звездното небе над нас и нравствения закон вътре в нас!“.
Имаше право Петър Горненски да е радостен тази вечер. Той е ръководител на издателската къща „ГорексПрес“, която е дала път на книгата „Отвъд границите на възможното“, за да имаме всички този духовен празник. Затова и сподели, че е работил с удоволствие с автора и, че е възхитен от неговия талант. И че, ще чака с нетърпение следващ ръкопис от него.
А, че това ще стане, ни увери неговият съидейник и близък приятел проф. Веселин Борисов, който каза, че отдавна е усетил и разбрал за себе си дарбата на Цеко да общува с човека, да открива неговата същност и да отразява всичко с успех върху белия лист. Да, да, той се обръщаше към автора с „Цеко“, не само защото са изключително близки, а понеже е знаел признанието на автора, че „действащото лице /в книгата/ е Цекомир, а вътрешният наблюдател и критик на неговите мисли и действия е Цеко“. И бе повече от убеден – „Отвъд границите на възможното“ е само началото на една поредица и аз ще чакам с необходимото търпение следващите му книги! Разбира се, че му пожела здраве и дръзновение, за да постигне тази своя благородна цел.
Несдържано-емоционални бяха и словата на проф. Ангелина Киселова, която призна, че всеки би се радвал да има такъв приятел в живота си като Цекомир Воденичаров. Такъв светъл човек с финес в отношенията си с хората и с дарба на истински творец в науката, а сега се уверяваме – и в литературата. Рядко се срещат хора с такава интелигентност в изразяването си с думи и в своето поведение. Нека е дълъг житейския му път, за да се радваме в бъдеще на новите му творчески изяви!
Преди да пристъпи към автографите за присъстващите проф. Цекомир Воденичаров направи дълбок поклон пред тях, за проявеното внимание към него и към книгата му. И обяви, че тя не се купува, а всеки ще я получи като подарък – знак на неговата дълбока благодарност. А доц. Красимира Александрова го поздрави за този му жест с думите: „Вие засвидетелствахте своята почит към това свято духовно място, където книгите наистина се подаряват, а не се продават!“
Виното беше достатъчно, за да се стопи дългата опашка за автографи от щастливия автор в тази пролетна вечер.
Sofiapress
