Честит Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост!
Свещена светлина
Това е светлината на буквите. На буквите, изгрели от мечтата на двамата братя Кирил и Методий. На буквите, осветили мрака на времето и душата на славянството. Осветили пътя му към културен възход. И макар отдалечени от онова незабравимо, трудно и светло начало, струва ни се, че е било вчера. Защото, както тогава българинът е засял в душата и сърцето си зърната на буквените знаци, за да покълват и дадат плода на просветата и знанието, така и днес не би бил възможен възходът на неговата култура без тях, без знаците на писмеността, дошла при него през вековете. Не би било възможно за българина да има светлината на книгите и духовния разцвет, който озарява не само посоката на земята му, но и посоките на света.
А в началото бе писменият знак. Знакът на двамата братя Кирил и Методий! Буквите!
С тия букви Кирил и Методий въставаха против духовните врагове на славянството, които не познаваха друг език освен своя, заробваха хора и народи, пътищата им към духовно извисяване и свободни хоризонти. С буквите, които сътвориха, първопросветителите стигнаха до Моравия, а после спряха пред далновидния княз Борис Първи, за да положат основата на нова ера на младата българска държава, ерата на духовния възход на „златните векове“, за да разнася по земята ни своята безсмъртна „История славянобългарска“ хилендарският монах Паисий, ревнителят на високото българско самосъзнание… За да има България великата своя гордост – книгите на Христо Ботев,, на Иван Вазов, на Петко Славейков и Алеко Константинов, на Йордан Йовков и Елин Пелин, на Димитър Талев, Гео Милев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров и Пейо Яворов, на много свои талантливи чеда от древността, та до днес.
И незабравимата и поучителна реч на Георги Димитров към фашизма и робството през 1933 година:
„Още по времето,когато германският император Карл Пети казал, че говори на немски само с конете си, а германските дворяни и образовани хора пишели на латински и се срамували от немския си език, във „варварска“ България апостолите Кирил и Методий бяха създали и разпространявали старобългарската писменост“.
Каква защита на българското самочувствие!
Каква възхвала на делото на първопросветителите!
Какво предупреждение към мракобесието и ретроградността!
С Кирило-методиевското А, Бе, Ве народните борци пишеха своите позиви към бъдещето. С Кирило-методиевското А, Бе, Ве народът ни изписа върху знамето си свещените думи „Смърт на фашизма, свобода на народа!“ С тези букви сега той върви към светла бъднина. Тези букви, буквите на българския език, светят в делата и в обещанията ни по скели и фасади, по пътища и улици, извират в песните ни по празници и в мирни зали.
Ще светят и утре!
Петър Андасаров
Слава на светите братя първоучители!
22 май 1803 г. – според описание на свещеник в сборник с арменски пътеписи от 1813 г. на този ден в Шумен е честван денят на българската азбука;
В България за първи път на 11 май 1851 г. /по стар стил/ в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в “Христоматия славянского язъка” от 1852 г. на Неофит Рилски.
През 1857 година денят на “светите братя” е почетен в българската църква “Св. Стефан” в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата “Света Богородица”, а след това учителят Йоаким Груев произнася слово за живота и делото на Кирил и Методий и предлага денят на Св. св. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици.
Празникът на Св. св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница — сред възрожденската имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление.
30 септември 1880 г . – със своята енциклика Grande Munus Лъв ХІІІ превръща култа към Светите братя в празник на цялата християнска църква;
1892 г. – Стоян Михайловски написва възторжения химн „Върви, народе възродени”, познат на всеки българин с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен `Химъ на Св. Св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. През 1901 – учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста;
През вековете Кирил и Методий стават знаме на славянското възраждане и национална еманципация в Чехия и други славянски страни. Под влияние на българския култ те са възприети като светци от православната църква и извън славянския свят, включително в съвременна Гърция.
30 декември 1980 г. – с апостолическото послание EgregiaeVirtutis папа Йоан Павел ІІ обявява Светите братя за съпокровители на Европа Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи
„…Чрез учениците на Св. Св. Кирил и Методий тяхната мисия бе продължена в България. Тук, благодарение на Св. Климент Охридски, Възникнаха динамични центрове на монашеския живот. Тук се роди и кирилицата. Оттук християнството тръгна към нови територии, премина в съседна Румъния, достигна далечния Киев, а после се разпространи до Москва и още по на изток.”
Десетки народи, предимно в руското културно-политическо пространство през ХХ в. възприемат кирилица като писменост на своите национални езици. Сега 11/24 май се отбелязва в много държави Русия, Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др.
24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий е официален празник и в Република Северна Македония.
Румънският парламент обяви със закон 24 май за Ден на българския език в Румъния. В Чехия денят на Кирил и Методий е официален празник на 5 юли, когато недалеч от Бърно, на мястото на столицата на Великоморавия, от която е останал само манастир, се събират хиляди хора да отбележат деня на братята. Паметник на Кирил и Методий има на Карловия мост в Прага, а в катедралата Свети Вит на Пражкия град на витраж е пресъздадено делото на светите братя равноапостоли.
14 февруари 1981 г. – в базиликата „Сан Клементе”, при гроба на Св. Константин-Кирил, папа Йона Павел ІІ прочита написаната от него молитва в прослава на обединителната роля на Солунските братя. „…Вие, които разнесохте сред различни народи посланието за универсална любов, която Христос проповядваше, съберете народите на Европа! Нека със съзнание за своето общо християнско наследство те заживеят във взаимно разбирателство и солидарност, да станат миротворци сред всички нации на света! Амин.”
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
