Снимка от atlassociety.org
Айн Ранд е американски философ, сценарист и романтис. Рожденното ѝ име е Алиса Зиновиевна Розенбаун. Ранд е роденa на 2 февруари 1905 г. Тя е от руско-еврейско буржоазно семейство, живеещо в Санкт Петербург. Била е най-голямата от три дъщери на Зиновий Захарович Розенбаум и неговата съпруга Анна Борисовна.
Айн Ранд е позната по света със своята рационална философия, която тя нарича „обективизъм“, близка по идеи с политическото и философско движение либертарианство. Пише множество философски есета за свободната воля, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Не по-малък принос има и в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията. Има издадени пет сборника с есета: “Добродетелта на егоизма”, “Капитализмът: Непознатият идеал”, “Романтическият манифест”, “Новото ляво: Антииндустриалната революция”, “Философията: кому е нужна” и “Гласът на разума”. Други нехудожествени произведения са “За новия интелектуалец”, “Въведение в обективистката епистемология” и “Изкуството на художествената литература”.
Тук ще може да прочетете 8 цитата от нейното творчество.
Няма друг начин да обезоръжиш един човек, освен чрез вина. Чрез онова, което самият той е приел като вина. Ако човек някога е откраднал и стотинка, можеш да му наложиш наказание, предвидено за банков обирджия, и той ще го приеме. Ще понесе всякаква мизерия, ще мисли, че не заслужава друго. Ако на света няма достатъчно вина, трябва да я създадем. Ако научим човек, че е лошо да се гледат пролетни цветя, а той ни повярва и после го направи, ще можем да правим с него каквото поискаме. Той няма да се защитава. Няма да мисли, че заслужава защита. Няма да се бори. Но да ни пази Господ от човека, който живее по собствените си стандарти. От човека с чиста съвест. Той е човекът, който ще ни победи. от “Атлас изправи рамене”
Независимостта е единствената мяра за добродетел и стойност. Важното е какъв е човекът и как се развива, а не какво е направил или не за другите. Няма заместител на личното достойнство. Няма друг стандарт за лично достойнство освен независимостта.
Егоистът в абсолютния смисъл не е човек, който жертва другите. Той е човек, който стои над необходимостта да използва другите по какъвто и да е начин. Той не функционира чрез тях. Не е обвързан с тях за важни неща. Не зависи от тях нито в избора на цел и мотив, нито в мисленето си, нито в желанията си, нито в източника на своята енергия. Той не съществува заради друг човек и не иска никой друг човек да съществува заради него. Това е единствената възможна форма на братство и взаимно уважение между хората. от “Изворът”
Лъжата е акт на отказване от самия себе си, защото човек се отказва от реалността в полза на човека, когото лъже, превръща го в свой господар и се осъжда от този момент нататък да имитира онази реалност, която според възгледите на другия трябва да се имитира. И ако човек придобие непосредствената си цел с цената на лъжата – цената, която плаща, е разрушението на онова, на което тази печалба е трябвало да служи. Човекът, който лъже света, става незабавно негов роб. от “Атлас изправи рамене”
Въпросът е не кой ще ме накара, а кой ще ме спре. Винаги съм искала хората, които харесвам, да имат едно качество. Свободният дух. Няма нищо по-важно.
Жертвоготовността е право номер едно в живота, трябва да служиш или да ти служат, да мачкаш или да те мачкат, жертвоготовността е благородна, прави с нея каквото можеш, от която и да е гледна точка, служи и се жертвай, служи, служи и служи…
Какво е морал? Преценка, с чиято помощ да различаваш правилното от неправилното, поглед, с който да виждаш истината, кураж, за да действаш в съгласие с нея, себеотдаване на доброто, почтеност, да защитаваш доброто на всяка цена.
Хората се учат един от друг. Но ученето е само размяна на суровина. Никой не може да даде на друг способността да мисли. А тази способност е единственото ни средство за оцеляване.
5