В Деня на жената ще ви представим две от най-емблематичните жени в изкуството. Някога, в миналото представителите на женския пол не са имали възможност да се изявят и светът да узнае за таланта им. В наше време изкуството няма пол. Някои от известните жени-артисти продават произведенията си за милиони. Една от най-ярките представителки на жени-артисти е именно Марина Абрамович, която дори не рисува. Днес ще ви разкажем нейната история, както и тази на една от най-талантливите художнички на 20 век- Фрида Кало.
Марина Абрамович
Марина Абрамович е родена през 1946 г. в Белград, Югославия. Абрамович изучавала живопис в “Академията за изящни изкуства” в Белград (1965 – 1970 ) и в “Академията за изящни изкуства” в Загреб (1970 – 1972 г.) В началото на 70- те години тя започва да създава изкуство, като първоначално създава звукозаписни инсталации, но бързо променя стратегията си като се вдъхновява от тялото. През този период преподава в “Академията за изкуства”, Университета в Нови Сад (1973- 1975) .
През 1975 когато е в Амстердам, Абрамович се среща с художника Франк Уве Лайзипен – Улай, с който и заживява. През следващите 12 години двамата артисти пътуват из цяла Европа с микробус, живеят с австрийски аборигени в индийски, тибетски и будиски манастири и прекарват времето си в пустините Сахара, Тар и Гоби.
Те слагат край на дългогодишната си връзка, като не пропускат да направят шеметно представление. Тръгват пеш от двата края на Великата Китайска стена.Срещат се по-средата след три месеца поход, за да си кажат сбогом. Абрамович гледа на изкуството си почти като на жертвен и религиозен обред. Физическите и психическите изпитания, които издържа, са в основата на изследването на такива теми като доверие, издръжливост, пречистване, изтощение и изпитания.
Нейното изкуство не може да се сравнява с традиционното изкуство като живопис и скулптура. Нейните идеи и мисли се изявяват в това, че тялото е “отправна точка за всяко духовно развитие”.
Абрамович продължава да бъде съществено влияние върху съвременните творци, които работят през последните няколко десетилетия, особено за произведения, които предизвикват границите на тялото. Един от най-вълнуващите пърформанси на Абрамович е „The Artist Is Present” в Музея за съвременно изкуство ,,MOMA” в Ню Йорк.
Марина стои с часове, без да става от един стол, а всеки посетител има възможност да седне срещу нея и да общува невербално. Докато на стола не сяда Улай, който не е виждала от години. Всички емоции, които я връхлитат в този момент, са събрани в сълзите, които се стичат по лицето ѝ. Взима ръцете му в своите, но остава безмълвна. Този момент развълнува публиката, на всички присъстващи им потичат сълзи от съчувствие.
Фрида Кало
Фрида Кало е една от най-талантливите художнички в света, родена в Мексико, чийто живот протича по изключително интересен и драматичен начин. Тя е представителка на така нареченото „наивно изкуство“ или наивизъм, но е известна и с любовта си и приятелствата си с групата на сюреалиститите, затова от някои изкуствоведи в днешно време я определят и като сюреалист. Известна с непокорния си дух и неконвенционалния си стил както в изкуството, така и в личния си живот. По време на ученическите си години Фрида се заобикаля от политически активни и интелектуално настроени студенти. Има и връзка с един от тях – Алехандро Гомез Ариас.
На 17 септември 25-та г. двамата попадат в трамвайна катастрофа, което оставя Фрида в много тежко състояние. Тя е пронизана в бедрото от стоманен парапет, поврежда гръбнака си и счупва десния си крак на 11 места. Катастрофата е повратна точка в живота ѝ.
Именно, докато се възстановява от всички травми започва да рисува, като завършва първия си автопортрет през 26-та година, който подарява на Алехандро. През този период Кало става и политически активна и се присъединява към Мексиканската комунистическа партия.
През 28-ма г. отново се среща с Диего Ривера, който насърчава творчеството ѝ и двамата започват връзка. Женят се на следващата година. Той е на 43, а тя на 22 години. Сближава ги не само изкуството, но и общите политически убеждения. Бурният им семеен живот става легендарен.
По време на брака Диего има много извънбрачни връзки, включително с по-малката сестра на Фрида, от което младата художничка страда много. Двамата с Ривера се развеждат през 1939 г., но се женят отново следващата година, като впоследствие и двамата имат най-различни връзки с други хора.
Малко по-рано – през 32-ра г. в картините на художничката започват да се появяват повече сюреалистични елементи. Можем да го видим в картината “Болница Хенри Форд”.
Както и предишните автопортрети на Фрида и този олицетворява личната ѝ история, в случая – вторият спонтанен аборт на Кало. Заради тежките травми от катастрофата художничката претърпява 3 помятания, въпреки огромното си желание да има дете.
Въпреки че никога не се е смятала за част от сюреалистичното движение през 38-ма г. се сприятелява с една от най-видните фигури на сюреализма – Андре Бретон. Същата година Кало има голяма изложба в Ню Йорк, където продава половината от 25-те изложени картини.
Следващата година отива да живее в Париж за известно време. Там се запознава с много художници, сред които и Пабло Пикасо. По това време рисува и една от най-известните си творби “Двете Фриди”, която е считана, че олицетворява “необичната” и “обичаната” Фрида. На 13 юли 1954 г., едва на 47 години, Фрида Кало умира в любимата си “Синя къща”, родният и дом, вследствие на пневмония. Диего Ривера описва деня на нейната смърт като най-трагичния в своя живот. По-късно “Синята къща” е превърната в музей.
След смъртта на Кало нейната популярност продължава да расте. Феминистки движения от 70-те години водят до преоткриването на личната ѝ история и творбите ѝ, като Кало става символ на женската креативност.