Бана Ал Абед е бежанка и мирна активистка от Сирия. Само на 8 години, тя написа книга за ужаса на войната и шокира цял свят с думите си.
„Името ми е Бана Ал Абед. Аз съм на 8 години и съм бежанка. Като милиони други деца и аз трябваше да избягам от страната си, заради войната. Тя ми отне много неща, включително дома. Знаете ли каква е нашата вина за това? Виновни сме, че сме родени в Сирия”, пише момичето.
Книгата описва личните впечатления и преживяванията на Бана в разкъсвания от войната град Алепо. Особено трогателен е моментът с разрушаването на дома й, който беше сринат със земята по време на въздушна атака.
“Тази война продължава вече 7 години и много хора във, и извън държавата страдат. Децата като мен и моите братя умират или стоят в бежанските лагери вместо да ходят на училище. Животът на много сирийски семейства е труден- нямаме храна и лекарства, а бомбите постоянно падат от нищото. Хората просто искат войната да спре и да се върнат у дома си. Аз също искам да се върна вкъщи възможно най-скоро”, споделя Бана.
Момичето споделя, че сирийския народ има нужда от помощ. Това е причината тя да публикува своите истории в Туитър, за да покаже на хората какво се случва и да потърси подкрепа: “Много ни помогнаха, но това не е достатъчно. Трябва да прекратим войната веднъж и завинаги”.
“Докато бях в Алепо видях ужасяващи неща. Всеки ден съседи и приятели загиваха от взривовете на бомбите. Войната не приключи докато Източен Алепо не се превъна в една голяма развалина. Всички загубиха близки. Аз загубих своята най-добре приятелка, която беше просто едно дете като мен и не се бореше срещу никой. Каква беше нейната вина?”, пита Бана.
От това бягат сирийците, ето затова търсим други места за пребиваване, където ще сме защитени. Търсим мир в другите страни. Нямаме избор дали искаме да живеем. Ти, който живееш в мир сега, запитай се : ‚Какво щеше да стане ако бях в Сирия сега?‘ Нямаше ли да избягаш в търсене на по-добро място?”.
Бана споделя, че когато е избягала от Алепо е разбрала какво е мир: “Турция прие мен и семейството ми. Сега, за пръв път от много години, мога да ходя на училище и да играя навън без да чувам бомбите. Обичам да ходя на училище повече, отколкото предполагах, защото там създадох нови приятелства от цял свят. Всъщност сега осъзнавам, че аз съм една от малкото късметлийки успели да оцелеят в Сирия.
Светът може да направи много за хората като мен. Ние сме невинни. Бежанците имат нужда от дом, работа и образование. Особено децата, защото образованието е наше право. Без него бъдещето ни е загубено и не бихме могли да помогнем на други хора, и да направим света по-добре място.
Радвам се, че живея в мир и мога да се обучавам в училище, но замисляли ли сте какъв би бил светът ако всяка страна отвори вратите си за хората като мен? Той би бил едно много по-добро място.
Все пак, най-важното нещо е войните да приключат и да има мир, защото без него винаги ще има бежанци.“
