John Atkinson Grimshaw, Scarborough Lights, 1877, Scarborough Art Gallery, Scarborough, UK
Джон Аткинсън Гримшоу (1836-1893) е викториански художник, впечатляващ най-вече със своите привечерни пейзажи. Любимите му обекти, били градове като Лондон, Ливърпуул и Лийдс. Както тогава, така и сега неговите картини провокират със своя атмосферен ефект, създаден от елементи като мъгла, дъжд, залез и улично осветление с газови лампи. Те изпълват британските градове с топлота и романтична светлина.
Гримшоу искал да рисува още от малък, но неговото семейство не било особено окуражително по този въпрос. В крайна сметка, след време, той напуснал своята чиновническа работа, за да се отдаде пълноценно на артистичния си живот. Голямата му работна плодовитост била предизвикана от това, че почти винаги той бил в задължение към някого. Имал късмет, че за неговият тип творби се намирал пазар, следователно рисувал колкото се може по-бързо, за да не спре приходния поток.
Интересното е, че за да спести време и пари за материали, той създал своя техника, поради която станал толкова разпознаваем в стила си. Някои от атмосферните ефекти в картините му, идват от употребата на много тънка четка, с която рисувал тънки слоеве (поради пестене), а също така, някой път рисувал върху фотографии, което не отнемало много време, а накрая не личало какъв точно е произходът на творбата.
Джеймс Абът Макнийл Уистлър бил много впечатлен от пейзажите на Гримшоу, като веднъж казал: “смятах, че аз съм създателя на ноктюрните пейзажи, докато не видях тези на Гримшоу“. Докато здрачът ясно се отличава в много от неговите картини, ефекти като лунна светлина, дъжд, мъгла, мъгла и газови лампи също допринасят за тяхното прекрасно настроение. Гримшоу комбинирал атмосферата с реалистичния детайл, за да постигне възможно най-добър резултат, а интересното е, че той не притежавал формално обучение и трябвало сам да се научи на техниките и да осъвършенства стила си.
Картините на Гримшоу са красиви и романтични, дори когато изобразяват не толкова бляскави обекти. Те се стремят към лек тон на изолация, който по някакъв начин е все още привлекателен. Човешкото присъствие в неговите творби, ако въобще се случи да има, е вторично за ландшафта или града. Неговото творчество е много харесвано, може би и именно поради това, че почти не се забелязват хора в картините му. Така се създава някакво усещане за безвремие, което вероятно не би се получило ако пейзажите бяха по-населени.
Автор: Пламен Михайлов
