Майсторът на черно – бялата фотография ни връща със своите незабравими кадри към семплата радост от живота във френската столица след Втората световна война.
Вили Ролинс е легендарно име, добре познатo на всички почитатели на снимането. Той прави своите първи стъпки през 30-те години във фотографското студио на баща си. Скоро става ясно, че талантливото момче е прекалено свободна душа, за да се ограничи в затворено помещение. Той продава студиото и се отдава на независима практика. Наред с емблематичните за времето Робърт Капа, Дейвид Сиймор и Анри Картие – Бресон, той е първият французин, работил със списание “Лайф”.
Ролинс не престава да снима почти до самия си край през 2009г. и единствено артритът го спира на достолепната възраст от 90 години. По време на дългата си кариера той се впуска във всевъзможни проекти – дори е моден фотограф за списание “Vogue”. Неговата най-голяма страст обаче е спонтанната улична фотография. Кадрите, с които остава в историята, са хуманистични, топли, емоционални. Те улавят насладата от дребните радости в ежедневието на фона на съвземащия се от призрака на Втората световна война Париж.
Може да видим как момче тича от пекарната към вкъщи, стиснало в ръка все още топлата франзела или трио танцьори, отдали се на ритъма насред градински коктейл. В кадрите на Вили хората се хранят, рисуват с тебешир върху стени, пушат или просто се препичат на слънце. Общо взето, не показват нищо нетипично и невиждано. Те са лирична репрезентация на френската работническа и буржоазна класа, и съпровождащата ги популярна култура, с които фотографът се чувства свързан.
“Нямам вкус да изобразявам живота в това, което може да се нарече “отвъд”, онова максимално притискане, което да ни отведе до съвсем новото. Другостта аз намирам в обичайните ситуации с тяхната семпла, един вид ежедневна екзситенция, която намирам за вълнуваща.” – пише Вили в мемоарите си.
Музиката е другата му слабост, Ронис дори има желание да бъде професионален музикант, преди да се захване със заснемането на сватби и тържества покрай студиото на баща си. Той казва, че изгражда композициите си сякаш са музика. Кадрите му следват мелодия, по която предметите в тях се подреждат хармонично. Въпреки афинитета си към перфекционизма на композирането, най-известните му фотографии не са предварително замисляни и подредени. По своя характер те са спонтанни, направени бързо, преди да бъде пропуснат настоящият момент. И създадени на мига, това са изображенията, които ни дават стереотипната представа за Париж. Всеки един от нас прави асоциацията си с тях, независимо дали знае кой е запечатал тези изображения, когато си помисли за града на влюбените.
Вили Ронис преминава от документирането на стачки на работници, на бедни и отхвърлени в крайните квартали на Париж и тежките години на военна окупация до светските и модни кадри за “Vogue” и “Life”. Всички те имат едно общо сходство помежду си – хуманността и топлотата.
“Човечността не се променя. Единствената променя винаги е само декорът.” – синтезира фотографът.
Женствеността присъства в неговата работа, но това не е изкуствената и стерилна красота на жената, заснета в студио, а тази на нейния чар, намерен в живота отвън, където тя се сблъсква с ежедневни проблеми. Тя може да бъде видяна в момента, когато брои парите в портмонето си, за да купи лакомство за своето дете или работнички, заети с измиването на прозорци. Най-разтърсващият му портрет е този на неговата жена, болна от Алцхаймер, малко преди нейната смърт. Вили я намира загубена сред дърветата в градския парк и там запечатва нейния последен образ.
Работата на френския фотограф е показвана навсякъде из Европа, САЩ, Япония. Събирана е в редица фотокниги и албуми. Вили Ронис е носител на редица награди за цялостно творчество като тази на Музея за съвременно изкуство в Оксфорд и призива за цялостно творчество, което получава в Ню Йорк през 2007г. И повече от всички признания и награди е постижението му да пресъздаде една епоха и един град така автентично и самобитно, че фотографията му да продължава да олицетворява атмосферата на Париж и до днес.
