Живот в странствания и пътуване. Това е пътят на живописеца Елиезер Алшех. Роден е през 1908г. във видинска среда на интелектуалци и творци, сред които е художника Юлиус Пинкас, получил в Париж световно признание под името Жул Паскин. Елизер завършва класа по живопис на проф. К. Каспар и графичното ателие на проф. А. Шинерер в Мюнхенската държавна академия за изящни изкуства.
Малко след това националсоциалистическите вълнения го отправят за около година в Белгия. Пътува и разглежда галерии във Франция, Испания и Португалия. Двжиението явно му се отразява вдъхновяващо, защото след завръщането в България през 1934г. организира първата си самостоятелна изложба. Не се застоява на едно място и от Южните Балкани и Италия стига чак до Северна Африка, логично това носи значителен брой скици, акварели, портрети.
Антисемитското настроение обаче го изпраща в еврейските трудови лагери – последователно в Бов, Неделино, Трънска Клисура, Ветрен и Белово. Изпитанията не спират. С налагането на тоталитарния режим Елиезер и неговата съпруга – худжоничката Бонка Гюрова-Алшех попадат в графата на художниците – формалисти(т.е. изкуството им не отговаря на изискванията на комунистическата идеологи). Изключени са и от СБХ. Условията общо взето ги прогонват от страната към Буенос Айрес, Аржентина в 1951г.
Там обстановката е далеч по-благосклонна. Елиезер прави самостоятелни изложби, става и преподавател по живопис във Висшето държавно училище за изобразителни изкуства “Мануел Белграно”.
А пък в България със смекчаването на режима през 70-те се подема инициатива за неговото реабилитиране от Дружество на свободните художници. Представена е съвместна изложба с платна на Бонка и Елиезер, дело на съмишлениците му Ненко Балкански, Стоян Сотиров, Бенчо Обрешков и др,
С посмъртната изложба на художника през 1997г. се връща и колекционерският интерес към неговите платна. Те са притежание на не малко частни колекции, галерии в Русе и Стара Загора.
Елиезер Алшех изпъква сред българските художници на XXв. с магията на неуловимото си, деликатно майсторство. Две начала преобладават в неговото творчество – мощният талант и деликатната душевност, чиято борба бележи пътя му. Акварелите на Алшех се отличават със своята естественост и свобода.
Платната от неговия български период са ефирни, сякаш по-прозрачни и въздушни. И като естествено развитие те се разгръщат в аржентинските му години с яркота и колорит, в плътност и наситеност на цветовете.
“От работите на Алшех блика вулканична сила. Колоритът му е мощен, формата – първична и едра, психологичното, израното – експанзивно степенувано; и фигура, и пейзаж живеят свой своеобразен живот. Едно невикнало око се плаши, виждайки вихрените изживявания на буйния му темперамент, обаче то не може да избегне давлението, което му се налага от силните преживявания на художника.” Кирил Цонев, 1934
