Членовете на Съвета в Херксхайм ам Берг, югозападна Германия гласуваха да запазят камбанария от нацистка епоха, която виси в местна църква.
В понеделник вечер се състоя гласуване от местния съвет в малко немско селце. Гласуването реши с 10 на 3 гласа, че камбанарията от нацистка Германия, заедно с надписа “Всичко за отечеството – Адолф Хитлер”, трябва да продължи да виси в местната църква. Съветниците в Херксхайм ам Берг казаха, че камбаната, която носи свастика, трябва да служи като сила за помирение и паметник срещу насилието и несправедливостта.
Съветът отхвърли призиви от някои жители, че камбаната трябва да бъде демонтирана или поставена в музей. Също така отхвърли и предложението на местната протестантска църква да поеме разходите за инсталиране на нова. Кметът на Херксхайм ам Берг Георг Уелкър каза пред репортери, че е ,,по-добре камбаната да остане в църквата, отколкото да се окаже в някакъв музей, където всеки може да я вземе със себе си”
Експерти стигнаха до извода, че камбаната трябва да се класифицира като паметник и да се премести в музей или да се държи в църковната кула. Съветът реши, че камбаната ще бъде пусната отново в експлоатация, както и възпоменателна табела, показана в църквата, за да посочи своята история.
Как да се справят с нацисткото минало? Голямата камбана предизвика интензивен дебат за това как Германия трябва да се справи с нацистките символи. Много жители бяха засегнати, че бронзовата реликва ще съсипе репутацията на църквата или, че нейното съществуване би насърчило неонацистките групи да се съберат в селото. Други се оплакваха, че отстраняването на кабманата би означавало, че историята на града ще бъде заличена.
Спорът ескалира, когато бившият кмет на града Роланд Бекер, заяви, че не всичко е било лошо по време на нацистката ера.
Камбана на убиец
Учителката по музика Зигрид Петерс, която привлече общественото внимание върху “камбаната на Хитлер”, е дълбоко разочарована от това решение. Тя заяви в разговор с Дойче Веле, че в случая вижда връзка с възхода на крайнодясната партия “Алтернатива за Германия”. Това не е случайно, твърди тя и добавя възмутено: “Само това ни липсваше – да оставим тук тази камбана, която е посветена на един убиец”.
Петерс се опасява, че църквата в Херксхайм може да се превърне в място за поклонение и към нея ще започнат да се стичат десни радикали. Учителката се тревожи и от отзвука в чужбина. “Какво ще си помислят за нас, когато научат, че тази камбана си остава на мястото и никой не се тревожи от това”, пита тя. Но за кмета на селото темата е приключена.
Трябва обаче да се отбележи, че досегашните местни управници наляха допълнително масло в огъня. Така например предишният кмет беше заявил, че “се гордее с тази камбана”, след което трябваше да напусне поста си. Подобна словесна изцепка си позволи и настоящият кмет. Той изтъкна пред една телевизия, че тази камбана щяла да напомня за жертвите. “А това бяха и германски граждани, не само евреи”, добави Велкер. Думите му бяха остро разкритикувани от Централния съвет на евреите в Германия. Според него, така кметът прави внушението, че евреите не са били германски граждани. Пред съда Велкер каза, че извадена от контекста, формулировката му можела “да звучи подвеждащо”.
Трудният прочит на историята
Сюжетът с камбаната от Херксхайм ам Берг показва колко труден всъщност е въпросът за осмислянето на миналото. Често в Германия се водят спорове, свързани с експонати от националсоциализма. Вярно е, че използването на символи от онзи период, както и всякаква дясноекстремистка пропаганда – като носенето на тениски с пречупени кръстове – са забранени от германската конституция. Църквата в Херксхайм е само едно от многото места в Германия, на които все още личат следите от времето на националсоциализма. Същото се отнася и за много обществени сгради, имена на улици и стари военни съоръжения. Някои от тези артефакти впрочем крият ценна информация за историците. Освен това тяхното използване не се наказва автоматично. Така например в Кьолнската катедрала, която е обявена за част от световното културно наследство, могат да се видят камъни с пречупени кръстове върху тях. Така на много места в Германия заветът на Хитлер не е заличен и до днес.
