Луис Бунюел е роден през 1900 година в Испания, Арагон. Той учи в Мадридския универсиет, там става близък приятел със своите връстници Гарсия Лорка и Салвадор Дали. Бунюел е много важна част от кръга на сюреалистите в Париж. С другите членове на групата, той прави и първите си филми. Ще го запомним най-вече като изключително интересен режисьор, специфичен и авангарден за времето си. Един от най-култовите му филми е направен заедно с Дали- ”Андалуското куче”, който прави огромен фурор и скандал при появата му на екран. Във времето, в което са работили заедно, всички в групата са споделяли едни и същи идеали и са били обединени в идеите си, в същността – изкуство срещу войната.
В автобиографичната си книга ”Последен дъх” , Бунюел описва с много тънко чувство за хумор и детайлни случки, всички мигове и интересни преживания, които са съпъстствали неговото творчество. Киното, което той прави е ярко и разпознаваемо. Филмите му са загадъчни и имат типичните за сюррелистичното мислене и идеология- мистерия, необясними и странни случки, но въпреки това дори и днес някои от филмите му имат голямо сходство с действителността в която се намираме, като – ,,Дискретния чар на Буржоазията” или ,,Виридиана”. Красивата Катрин Деньов играе главната роля в „Дневна красавица“ (1967) по романа на Жозеф Кесел. По-късно тя работи отново с Бунюел в „Тристана” и е главна героиня в много от филмите му, отново в книгата си той споделя, че тя сама е изпращала писма до него с молба да бъде снимана във филмите му.
Ето и някои от неговите мисли в цитати:
„Сюрреалистите ги беше малко грижа за това, че за да влязат в историята на литературата и живописта, най-напред трябваше да преправят света и да променят живота – и това беше най-важното и неосъществено тяхно желание.”
„Независимо от отвращението ми към пресата, с удоволствие бих излизал от гроба си на всеки десет години и бих си купувал няколко вестника.”
„Обичам маниите. Понякога разказвам за някои от тях. Те помагат да живееш. Мъчно ми е за хората, които ги нямат.”
„Харесвам усамотението, но при условие, че приятелите ми идват от време на време да поговорим за това-онова.”
Ненавиждам тълпата. Наричам „тълпа” всяко сборище, в което има повече от шест човека.
Сюрреалистите ги беше малко грижа за това, че за да влязат в историята на литературата и живописта, най-напред трябваше да преправят света и да променят живота – и това беше най-важното и неосъществено тяхно желание.
