Fernando Botero, The Street, 2013, Courtesy of Galerie Gmurzynska
Най-колумбийският от колумбийските артисти
Ню Йорк, Барселона, Билбао и Мадрид. Париж, Франция. Гослар и Бамберг, Германия. Вадуц, Лихтенщайн. Йерусалим, Израел и Ереван, Армения. Сингапур. Това са само част от градовете, в които могат да се забележат “балонени” скулптори, декориращи паркове и други публични места. Също както и от тях, така и от картините на Фернандо Ботеро може да се забележи очарованието на художника от пропорциите, преувеличените форми. Въпреки водещото се като примитивно и дори наивно изкуство поради техническата му семплота, консистентността на стилът и работата му, карат мнозина критици да въведат в терминологията – “ботеризъм”.
Роден през 1932г, Ботеро лесно развил своя вкус към изкуството, представяйки първите си творби едва на 16 годишна възраст. Вдъхновен от испанските майстори Диего Велаксес и Франсиско Гоя, Ботеро се преместил в Барселона, а после и в Мадрид, където учил в престижната Real Academia de Bellas Artes de San Fernando. В картината “Автопортрет като Веласкес”, артистът отдава почит към класическите испански величия, докато развива и собствения си стил. Въпреки чуждестранното образование и въобще, живот, прекаран в други страни, Ботеро се нарича “най-колумбийският от колумбийските артисти”, в следствие на това, че той разглежда колумбийската традиционна култура в по-голямата част от работата си.
Бикоборство
Въпреки най-честото му асоцииране с южната част на Испания, бикоборството е силно практикувано и в латинска Америка, още от колониалните времена. Дори, “Площадът на биковете” в Мексико Сити е най-голямата арена в света, с капацитет от над 41 000 зрители. Исторически погледнато, Колумбия не се отличава по нищо освен това, че наскоро правителството бе принудено да забрани не само бикоборството, но и боят между петли и родеотата, поради съображения за защита на животните. Интересно е, че Ботеро прекарал две години от живота си в подготовка за професионален бикоборец или тореадор, но след това открил артистичните си заложби.
В “Пиката”, той запечатва първия етап на борбата, в който, “пикадори” промушват бика по врата, с цел да отслабят животното. Всичко приключва с нахлуването на бикобореца в арената, за да довърши животното. Счита се, че само бикоборците имат необходимите качества и за това излизат най-накрая.
Музика, литература и изобразително изкуство
Ботеро веднъж споменал, че човек има нужда и от трите, “за да компенсира за грубостта и материализмът в живота”. Въпреки разнообразието от жанровете в различните изкуства, “кумбия”-та се счита за най-популярния стил на музиката и танцът, като с времето не се е задържал единствено на местно ниво, а е успял да се разпространи из цялата Латинска Америка.
В горната картина, “Танцът в Колумбия”, Ботеро показва двойка, която се движи енергично под ритъма на музиката. Въпреки, че и двойката, и танцьорите са добре облечени, художникът намеква за работническия корен на “кумбия”-та, рисувайки разпиляни плодове и цигари на дансинга.
В литературния свят, пък, светът на “кумбия” е най-често асоцииран с писателя Габриел Гарсия Маркес, който печели “Нобелова награда” за романът “Сто години самота”, поставяйки на преден план бумът на латинската литература през 60-те и 70-те години.
“Поетът” представя писател, търсещ вдъхновение сред природата, заобиколен от плодови дървета, моливи и хартиени листа. Може би това е била и обстановката, сред която Гардиа Маркес измисля едни от най-добрите си къси разкази, послужили за началото на направлението “realismo mágico”, жанр, обединяващ фантастични елементи с каноните на тамошната култура.
Провинцията и градът
Преди да се сдобие с независимостта си от Испания през 1819г, Колумбия включвала Венецуела, Еквадор и Панама, както и части от Перу, Бразилия и Гвиана. Въпреки, че на нея се гледа като на малка държава, Колумбия е успяла да си върне достатъчно територия, като в настоящ момент, разполага с излази към два океана – Атлантически и Тихи, а както и онази част от Андите, която разделя крайбрежната част на континента от Амазонската джунгла.
В “Пикник” може да се види природната обстановка, сред която се намира двойка, релаксираща след обед с различни екзотични плодове. На заден фон изригва един от активните вулкани на Андите. Самият Ботеро е от града. Въпреки че не може да се мери с космополитността на Богота, с 10 милиона население, родният му град Меделин, претърпява културен и туристически ренесанс.
Въпреки, че е вдъхновена от Меделин, картината “Улицата” може да служи като отражение на повечето градове в Латинска Америка. С калдъръмен път и стари сгради, обстановката е в контраст в това, което изглежда е средата на работен ден. Свещеник, семейство, бизнесмен, всички те се поздравяват преди да продължат със забързаното ежедневие.
Колумбийската стигма
Въпреки културните ценности и богатство, историческото наследство, красивите пейзажи, дълго време страната живее с клеймото на политическата нестабилност и насилието. От 1964г, леви бойни групи като FARC и ELM водят бунтове срещу правителството, което изпитва сериозни затруднения с поемането на контрола в Колумбия, което е довело и до създаването на контра-правителствени десни организации, които опитват да се справят с бунтовниците сами, отвъд пределите на правителството. През изминалите десетилетия и двете страни са били замесени в друг генерален проблем на страната, а именно – наркотрафика, коалирайки се с босовете на картели, какъвто е и небезизвестния Пабло Ескобар.
“Кола бомба” е начинът на Ботеро да репрезентира тези държавни проблеми, които се отразяват на страната вече повече от половин век, поддържайки най-продължителния конфликт в историята на западното полукълбо на планетата и заставайки на второ място след Сирия в класацията за преселени хора. Чрез мирен договор, наскоро групировката FARC се задължи да разоръжи своите войници и да предаде оръжията на Обединените нации, но въпреки това, другите бунтовнически организации продължават да бъдат активни.
По настоящем, “най-колумбийският от колумбийските артисти” живее в Монако.
Автор: Пламен Михайлов
