Мейнстрийм историята на изкуството често успява да заличи артисти, чиито произход не е от Западна Европа или Северна Америка. Създаденият канон за опреличаването на едно произведение като шедьовър, почти изцяло изключва което и да е произведение, което не е от запада, а така или иначе, всички стари майстори са европейци. Въпреки това, има изкуство, което е не по-малко важно, не по-лошо, не по-малко красиво. За това ще ви представим един художник на миниатюри, който е считан за персийският Леонардо да Винчи – Камал ал дин Бехзад, или Камал Бехзад (1450 – 1535г.).
Името на Бехзад станало синоним на върховенството в умението на художниците от времето на управленията на династиите Тимуриди и Сафавити, на територията на днешните Афганистан и Иран. Той имал цяла работилница, в която изработвал своите цветни илюстрации. Освен това, той създава нов стил, в който използва геометрични и архитектурни елементи в структурата и композицията, в следствие на които, намествал фигурите в рисунката. Ако разполагате с книги, в които има “оптична” илюзия, може би бихте забелязали известни прилики.
Фигурите, които са създадени като идеализирани базови герои, повтаращи се из ръкописите на културата в различни истории, предават чувство за настроение и личност, по-фини и изразителни, отколкото в обичайните персийски ръкописи. Прецизността в рисуването и контролът в изпълнението са случели като печат на изобразителното изкуство е Херат, Афганистан през 15 век. Въпреки завета в рисуването, оставен от Бехзад, идните поколения започнали да го пречупват, рисувайки сякаш по-твърди и безжизнени фигури.
За жалост, малка част от неговите подписани творби са оцелели и следователно, неговият персонален принос е въпрос на предположения, защото, въпреки че много ръкописи и илюстрации са преписани на неговата ръка, само част от тях са сертифицирани като негови творби. Подписите на Бехзад са включени или в надписите на някои от архитектурните обекти в работата му, или незабележимо поставени на някоя от фигурите в рисунките.
Автор: Пламен Михайлов
