Изкуството е една своеобразна представа за всички емоции и преживявания, които човек може да изпита през годините на съществуването си. Затова и винаги е толкова въздействащо – често откриваме частица от себе си в произведение, опреличаваме се на някой определен образ и съпреживявме емоцията, която ни предава дадена картина. Духовното, заложено във всяка една творба, установява връзка със зрителя на емоционално ниво. Тя може да се определи като аспекта, отнасящ до начина по който индивидът търси и изразява смисъла, целта и това как преживява привързаността си към даден момент, към себе си и околните, както и към природата.
Често обаче в търсене на пълното и неразривно щастие, човекът проява склонност да идеализира съществуването на заобикалящите го и се оказва в екзистенциална криза. Емоциите, свързани с терзанията на личността, търсенето на смисъл и цел в живота, болката и страданието като част от човешкото съществуване са основна тема и в много картини на едни от най-популярните в световен мащаб художници.
За много от тях стремежът към рисуването е породен от желанието им да изобразят красивото, да отпразнуват значимо събитие или емоция. И за да има духовна стойност и въздействие едно произведение емоционалният заряд, заложен в него, е основен елемент. На такова влияние разчитат художници като Салвадор Дали и Франциско Гоя, за които вдъхновението извира от тъмни кътчета, в които се спотаяват болката и тъгата. Често тези негативни емоции, изобразени в картините на твореца са това, което оставя следа в нашето съзнание като наблюдатели – силните, агресивни и понякога болезнени образи.
Болката, представена чрез картините обаче далеч не се ограничава само до емоционалното равнище. Много художници използват таланта си, за да предадат чувството на своето физическо състояние като демонстрират агонизираща болка дори по-описателно и ефективно, отколкото думите могат да разкажат. Французинът Гюстав Курбе например започва да осъзнава предстоящата си смърт, която е резултат от увреждане на черния дроб, причинено от злоупотреба с алкохол. За да пресъздаде физическата си болка, художникът многократно използва мотива на пъстървата – окачена на кука, с кървящи хриле.
В по-късните си картини Едуар Мане също разкрива една по-тъмна своя страна. Осъзнал, че страда нелечимо от сифилис, художникът рисува необикновено трагична картина, на която изобразява барманка, която обитава свърталище на проститутки и лежерно полюляващите се крака на акробат в горния ъгъл.
Говорейки за изобразяване на физическата болка чрез изкуството обаче, е задължително да споменем Фрида Кало като един от най-ярките и експресивни художници. Тя претърпява пътен инцидент с автобус още когато е много млада, а болката, която изпитва, докато се възстановява, я бележи за цял живот и предопределя пътя ѝ като творец. В картината си “Счупената колона” самата тя рисува себе си като един вид счупена колона, която е необходимо да бъде придържана от множество метални скоби, за да не рухне.
Както историята много пъти е доказвала, болката и типично човешките трагедии често служат на художниците като вдъхновение. Те далеч не са пречка в творческия процес и дори в много случаи го подпомагат. Разбира се, в един идеалистичен свят художникът би бил лишен от бреме, болка и тъга в живота си, но едва ли би имал възможността да черпи от тези напълно човешки емоции и да създаде картини, наситени с житейска история и личностна проникновеност.
И накрая един съвет – вместо умишлено да избягвате да рисувате под влиянието на негативни емоции, прегърнете идеята да се възползвате от момента като грабнете четката и се оставите собствените ви чувства да рисуват вместо вас. Ще се изненадате от резултата. Картина, която оживява и въздейства с емоция, оставя най-траен отпечатък.
