Откриване на 8 май /сряда/ 2019 от 18.00 часа
Годината е 2019. В изложбения план на столичната галерия Арте е заложена съвместна изложба на Милко Божков и Стоян Цанев – двама творци, чието общуване задава нови мащаби като духовен мироглед и нравствен максимализъм и което насища пределно със съдържание понятиятаприятелство и съзидание. Съдбата обаче отреди друг развой на събитията. Изложбите са две. Стоян пое по своя вечен път. За нас остават безценният духовен дар и задачата да осмислим и прозрем непреходната стойност и размаха на онова, което той превърна в абсолютно битие, надхвърлящо границата между материално и нематериално.
Камерната селекция, която представя Арте, проследява основните насоки в развитието на визуално-пластичния му език от началото на творческия му път до 2017 г. Седемнайсетте графични листа и четирите живописни творби ясно указват опорните точки по пътя, по който своеобразната метафорична фигуративност на ранните произведения плавно се трансформира до отчетливостта на знак, синтезиращ впечатляваща по мащаба си сугестивна наситеност.
Експозицията припомня приноса на Стоян Цанев в подема на българската графика през 70-те и 80-те години на миналия век, разширяването на нейния съдържателен обхват и впечатляващото усъвършенстване на пластическия й арсенал. Стремителният дебют на полския възпитаник намира своето логично продължение в полето на кавалетната живопис, където неговите творчески достижения решително надхвърлят тесните конюнктурни рамки, като той остава верен единствено на личния си артистичен кодекс.
Творчеството му получава впечатляващо признание на световната арт сцена, за което свидетелстват и значимите отличия от едни от най-престижните международни форуми.
В своеобразна поанта на настоящата изложба се превръща полиптихът, осъществяващ символично натоварена връзка между двете експозиции. Стоян Цанев и Милко Божков водят извисен диалог помежду си, който създава усещането за неразчленимо единение, плод на споделените духовни стремления, творчески и житейски мироглед.
Тепърва времето ще откроява безспорната стойност на артистичното завещание на Стоян Цанев. Духовната мощ и аристократизмът му го извисяват в орбита, в която е и самотен колос, и неделима част от най-високия културен елит.
Същностните характеристики на творчеството му отвеждат зрителя отвъд съзерцанието, за да го въведат в лабиринта на творческото вглъбяване, което преодолява границата, деляща фигуративно и абстрактно, обемно и двуизмерно, наративно и сугестивно. Вглъбен и органичен в търсенията си, той постига художествени стойности, далеч надхвърлящи националните мащаби.
Елица Терзиева
