SARIEV Contemporary, Пловдив представя „Кал“, втора самостоятелна изложба на Мартина Вачева в галерията. Изложбата “Кал” е специално подготвена за галерия SARIEV Contemporary и включва нови творби, изследващи образи от забравени български приказки и легенди.
Изложбата ще се състои между 9 ноември и 30 декември 2018 г. в пространството на галерията и ще бъде открита на 9 ноември 2018 г. от 18:30 ч. в присъствието на художничката.
Текстът към изложбата е от изкуствоведа Десислава Милева-
В последните години името на Мартина Вачева, като част от най-младото и активно поколение български художници, се свързва със специфичното използване на образи и лица от популярната култура, телевизионните сериали или още българския фолклор и история, превърнали се често в стереотипи на поведение, мислене и светоглед.
Още с едни от първите си проекти – артистичните книги „Родители Човекоядци“ (2013) и „Глупава жена“ (2015) и серии рисунки в смесена техника (2014-2015), художничката заявява особен интерес и внимание към мястото на българските приказки и легенди в колективната памет и присъствието им в съвременната визуална и наративна култура. Интерес, който се превръща в една от водещите ѝ линии на работа и поле за различни експерименти с естетически кодове, материали и изразни средства.
Настоящата изложба – „Кал“, специално подготвена за галерия SARIEV Contemporary, е своеобразно завръщане, след проекти като „Serial Portraits“ (2015-2016) и „Посттраки“ (2017), към тези първи изследвания на образите от фолклора, но и представлява тяхно значително разширяване. Вдъхновени от различни забравени български приказки и легенди, но в същността си част и от тези на много други народи, персонажите, които създава Мартина Вачева, представят едни универсални и първични митологични и фолклорни архетипи, чието присъствие продължава да тлее, къде по-силно, къде по-слабо, в колективното съзнание. В новите творби тя навлиза много по-надълбоко в изследването на някои основополагащи митове, първообрази и натрупани стереотипи и връзките им с подсъзнанието, емоциите и импулсите.
Хтоничните черти на персонажите, тези свързани със земята, смъртта и подземното царство, са особено подчертани чрез използването на естествени материали – керамика, глина, конски тор, пясък, кал, съчки, лишеи и мъхове, идващи от земята и важна част от нейното преобразуване. В „Конникът“ това е конският тор – градивна част, свързваща зрителя и с изложбеното пространство, докато в „Каменните гъби“ постаментът отрупан с мъхове и трева вписва още повече творбата в един природен цикъл. Внасяйки един по-малко познат за творчеството ѝ елемент – интереса към природата, тя открива в най-чиста форма идеята за трансформация, за преминаването от едно състояние в друго, от един образ в друг, в един вечен кръговрат. Създадените така творби, посветени и на бащата, когото губи тази година, отправят, заедно със заглавието на изложбата – „Кал“, поглед към тленността на човешкото тяло, неговото поглъщане от земята и превръщането му в нещо ново, процес едновременно на еволюция и деградация, неизменно свързани помежду си.
С изключителното внимание към детайлите и завършека на всяка творба, художничката затвърждава способностите си за работа с керамика и разбирането на различните експресивни възможности на това изразно средство. В първия ѝ опит, серията „Посттраки“ (2017), тя отнася специфичната му материалност както към естетиката на тракийските съкровища, доведена днес до кич, така и до ритуалите, закодирани в образите и пренесени в настоящето. В „Кал“ флуидните и надупчени форми на творбите, изработени в семейното ателие Poterie de Kerouzine в Бретан (Франция), напомнят скалните и пещерни образувания, за да се свържат отново с вложения в творбите замисъл. Тяхното непрекъснато двупосочно движение на слизане и изкачване, от земята към небето и обратно, е основополагащо както за природния цикъл, така и за човешките митологии. Подобно на народните вярвания и митовете, те се заформят бавно и постепенно, капка по капка, в неспирен процес на разрушаване и наслагване. А в колективната памет се влиза като в пещера, в която всеки елемент изглежда като неотделима част от другия, а движещите се сенки са проекция на мириадата от човешки желания и стремежи, ефимерни и повтарящи се.
Десислава Милева, октомври 2018
–
Мартина Вачева е родена през 1988 г. в Пловдив. Живее и работи в Пловдив и областта Бретан, Западна Франция. Завършила е Националната художествена академия, София, специалност Илюстрация и специалност Книга и печатна графика, а през 2012 г. специализира в илюстраторския клас на Георг Барбър (АТАК) в Университета по дизайн и изящни изкуства Бург Гибихенщайн в Хале, Германия.
През 2016 г. Sariev Contemporary представя първата ѝ самостоятелна изложба “Sereality” с куратор Вера Млечевска като част от изложбата „ФОН: Млади автори 2016“ на галерията. След успеха на изложбата нейните творби са изложени в много кураторски изложби и проекти като: „Lifestyles and Still Life“, куратор Вера Млечевска, Lubomirov/Angus-Hughes, Лондон, (2016); изложба на номинираните художници за наградата БАЗА за съвременно изкуство, Софийска градска художествена галерия (2017); „Изображението вече не е налично“, куратор Весела Ножарова, галерия Credo Bonum, София (2017); „Скъпи мой провинциалист“, куратор Виктория Драганова, Swimming Pool, София (2017); „Оставете ги да рисуват II (Драскай и драсвай)“, групова изложба – рисунки, куратор Правдолюб Иванов, Sariev Contemporary (2017); „Арт старт: Млади художници, които да следим през 2017-а“, куратори Весела Ножарова, Стефка Цанева, Даниела Радева, галерия Credo Bonum, София (2017); “Baywatch”, куратори Натали Хойос и Райналд Шумахер, KVOST, Берлин (2018); “Dias de Romance”, куратор Кармен Ферейра, Centro Cultural Recoleta, Буенос Айрес, Аржентина (2018); “Шок и ужас”, куратор Стефка Цанева, Гьоте-институт България, София (2018) и др.
Мартина Вачева е носител на наградата БАЗА 2017 за млад художник – награда, присъждана от Софийска градска художествена галерия и Институт за съвременно изкуство – София.
През 2018 г. нейното фензин издание „Tуин Пийкс, Др. Куин, Сласители на плажа, Междузвездни войни“ стана част от библиотечната колекция на музея Метрополитън, Ню Йорк.
Творби на Мартина Вачева са част от колекциите Art Collection Telekom, Metropolitan museum library collection, Ню Йорк и колекция Gaudenz B. Ruf, Цюрих и Виена.
