От 9 ти до 20 ти октомври галерия Нюанс представя изложбата „Revitalisation“ на Левент Море.
На 9 ти октомври, в 18:30 ч. изложбата ще бъде открита в галерия Нюанс от архитект Волф Прикс, считан за един от пионерите на деконструктивизма като течение в архитектурата. Международното признание на студиото, на което той е съосновател, COOPHIMMELB(L)AU идва с поканата на изложбата в Нюйоркския музей за модерно изкуство (МОМА) – „Деконструктивистка архитектура“ през 1988 г. В своя творчески апогей арх. Волф Прикс, неговият партньор арх. Маркус Просниг и COOPHIMMELB(L)AU са награждавани с множество интернационални архитектурни награди.
Левент Море е роден през 1957 г. в гр. Казанлък – България, следва в Академията за изящни изкуства в Истанбул и продължава
обучението си в Hochschule fuer Angewandte Kunst – Виена в класа на проф. Адолф Фронер.
Днес, художникът живее и работи във Виена и София, основното му ателие се намира в Казанлъшката розова долина.
Живописните му платна подготвени за изложбата, са от тази година, изпълнени по предварителен проект за пространството на галерия Нюанс.
За изложбата е издаден каталогът „Revitalisation“ с платна от 2018 г.
За творбите на Левент Море от писателката Женя Димова :
„Основното, с което мога да опиша началото на приключението, наречено Светът на Левент Море, е живот, О-ЖИВяване.
Гледането на картините му напомня рисково плуване – потъване, изплуване.
Едновременно мисловен процес, съчетан вихрено с вълните на цветовете отвън и с гмуркане в душевната дълбина на емоциите.
Черното като цвят! Играта с неговата условност и ахроматичност изразява емоции, които се съобразяват единствено с Границата между цветовете! Сочни цветове, цветове на границата на суровото, наоколо меки заоблени форми и до тях – мазки, едри и силни – едри пиктограми и символни знаци, изрисувани с черно сякаш върху платното на съзнанието, за да погълнат останалите цветове. А ги усилват!
Няма игра на светлини и сенки /за разлика от предишни силно експресионистични периоди на художника/.
В REVITALISATION има категоричност – каквато черното предполага, има граници. Голямата чувствителност на художника към колорита, възторжената му свобода, смея да кажа и размахът в експресивните цветове – контрастират с очевидната му привързаност, пренесена през годините, към черното.
Картините са асоциативни – и художникът държи на това /за това говори и неименуването на нито една от картините/. Защото асоциацията е лично дело, вътрешно и интимно. На зрителя е оставена и тази свобода. Да осъществи сам в себе си онази спойка между спомени, чувства и усещания, цялата недоосъзнавана свързаност във вътрешния свят на човека, която изниква при подтик от страна на изкуството. Едно пътешествие – припомняне на позабравени неща…“
