от Миклош Хубай
превод Александър Гюров
сценичен вариант и постановка проф. Здравко Митков
сценография Лилия Бабунова
ас. режисьор Искра Донова
пластични етюди ас. Александър Манджуков
IV курс „Актьорство за драматичен театър“, клас проф. Здравко Митков
Антоан Петров, Атанас Апостолов,
Денис Изетов, Елица Костова, Мирела Карабанчева,
Павел Георгиев, Славена Ангелова, Шахин Шехзен
снимки Андон Костов (III курс „Фотография“)
Името на Нерон пренася през вековете представата за престъпност, нарцисизъм, деспотизъм. Едно чудовищно съчетание на жестокост с екстравагантност, със странна сантименталност, с постоянен страх. За съжаление тази перверзна комбинация и до днес съществува в политическите практики дори на страни, които се кичат с определението „демокрация”. Опиянен от своята пълна и безпределна свобода да прекрачва човешките закони, Нерон избива най-близките си – брат си Британик, майка си Агрипина, първата си жена Октавия, втората си жена Попея, учителя и съветника си – философа Сенека…
Цикълът от едноактни пиеси на Миклош Хубай интерпретира трагикомедията на неосъществения актьорски талант, извежда на сцената един човек, обладан от маниакален ексхибиционизъм. Ситуация, в която не АКТЬОРЪТ играе ролята на ИМПЕРАТОР, а ИМПЕРАТОРЪТ постоянно си играе на АКТЬОР. Това е ТРАГИКОМЕДИЯ ЗА ТИРАНИЯТА, своеобразно ПОЛИТИЧЕСКО КАБАРЕ с
изключително дълбоко съдържание, „скрито“ в остроумни диалози.
Героите в „АНТИХРИСТ-СУПЕРЗВЕЗДА“ са полубездарници, които – придобили обществена власт – следват личните си капризи и с това предизвикват политически катастрофи.
5