Преподобният Евтимий Велики е роден в гр. Милетич и е живял през V в. Равен нему по святост и величие е българският Патриарх Евтимий
Търновски, който в отсъствие на цар Иван Шишман организира и насърчава
защитниците на обсаденото Търново. Знатен по произход – от рода на
Цамблак, – с всичкото добро, което направил за рода български и като
книжовник, и като духовен водач, св. Патриарх Евтимий се ражда през
1327 г. и умира през 1402 г.
Празникът
Народът нарича този празник Ихтим, Петльовден, Петеларовден. Основното обредно действие е коленето на петел във всяка къща, в която има мъжка челяд. Целта е да растат момченцата здрави, да се развиват като истински юначни мъже. На някои места св. Евтим ий се възприема като
господар на детските болести и може да предпази малките от .лютешката”
или .лгъпкацшвта” болест (епилепсия и детски паралич). Празникът е се-
мантично свързан с обредността на Бабинден, посветен е на здравето 11
нормалното полово съзряване на момчетата.
РИТУАЛИ
Обредната жертва се коли на прага на дома (обикновено от 15-16-годишен юноша). С кръвта на заклания петел или направо с отрязаната глава колачът (петеларят) прави кръст по челата на всички момчета в къщата, за да са здрави през годината. Кръст рисува и по външните врати и порти.
Главата, обърната на изток, забожда на портата. Краката захвърля на по- крива на къщата, а перата запазва – за лековито баене, за украса на праз- ничните знамена (“колуни”).
В къщи, В които има момичета, колят кокошка.
Месят се обредни пити, кравайчета, приготвят се баница, зелник и пр.
Закланият петел се сварява цял. Част от храната се раздава на роднини и съседи за здраве.
Майките на малки момченца ходят при бабата акушерка на гости, даряват я с къдели вълна и наниз люти чушки. Вълната е символ на женското начало, лютите чушки – на мъжкото.
Майките заедно приготвят знамето .лсолун” от петльови пера, червени конци, бръшлян и здраве
